Сандра Браун - Пламъци

— Опитах се да поуспокоя Хелън, но още е разстроена — подхвърли му през рамо. — Ако имате капчица срам, бъдете мил с нея тая вечер. Не й отправяйте никакви укори. Нито обвинения. Докато намери изход от това критично положение, ще се нуждае от търпение и разбиране.

— Лесна работа, едва ли има по-благ човек от мене.

Лара му хвърли мълниеносен поглед, загърби го и се отдалечи по коридора, почука на вратата на кабинета, преди да влезе. Хелън лежеше върху подложката на масата и се взираше в акустичните плочки на тавана. Лара с облекчение видя, че е престанала да плаче.

Лепна усмивка на лицето си с надеждата, че не изглежда прекалено фалшива.

— Как се чувстваш?

— Нормално, мисля.

— Добре. Кий те чака.

Помогна на Хелън да стане от масата и двете излязоха в коридора. Той стоеше до задната врата, като че копнееше час по-скоро да се измъкне. Можеше да се каже, че притежава толкова чувство за приличие, колкото и уличен котарак, макар че сравнението би било направо в ущърб на въпросното животинче. Жалко, че характерът му не съответстваше на хубавата външност.

Отворената яка на ризата му откриваше едва бегла част от познатата на Лара мощна гръд. Дънките му покриваха плътно слабините, тесните хълбоци и дългите бедра като втора кожа. Кларк рядко се обличаше семпло и никога не слагаше дънки. Никога не бе виждала нито него, нито Рандъл, с каубойски ботуши. Тези на Кий бяха с доста очукан вид, сякаш бяха минали през всевъзможни природни стихии.

„Завоеванията на Кий Такет“, помисли ли си презрително.

При тази привлекателна физика, не беше чудно, че Кий се радваше на успех сред жените. Само за няколко седмици беше преспал и с Дарси Уинстън, и с това осемнайсетгодишно момиче. Колко ли други имаше? Връзката му с Дарси беше по-малко ужасяваща от забавлението му с момичето, толкова по-младо и по-невинно от него, поради някаква смътна и смущаваща причина, се чувстваше разочарована.

За негова чест, посрещна Хелън с отворени обятия и тя се хвърли в ръцете му. Няколко минути я стискаше в прегръдката си, наклонил глава към нейната, шепнейки тихичко нещо в ухото й, от което Лара не успя да долови нито дума. Между хлипанията Хелън кимаше с глава до гърдите му. После я отдалечи полека от себе си и каза:

— Изчакай ме в колата, мила. Идвам веднага.

На излизане през вратата тя припряно благодари на Лара. Кий проговори, едва когато Хелън се отдалечи достатъчно, за да не може да ги чуе.

— Ще се погрижа да бъде поставена под предварително наблюдение, но не при вас.

Лара съжали, че ще изгуби един пациент, но осъзна, че така й връщаше за конското, което му беше прочела, във връзка със сексуалните му набези. За да не изтърси нещо друго, за което после да съжалява, тя само рязко кимна. В този момент беше склонна да премълчи.

Но не и Кий. На тръгване й нанесе още един удар.

— На идване чух нещо по радиото, което навярно ще ви заинтересува. Днес, късно следобед, Лети Ленард е починала.

Не само Кий беше узнал за смъртта на детето. Джоди също бе научила.

Идън Пас се намираше по средата между областните центрове Далас, Форт Уърт и Шривърпорт, Луизиана. Местоположението му предлагаше богат избор на телевизионни станции. И трите телевизионни мрежи имаха клонове в тези градове, чиито емисии се осъществяваха от местната кабелна компания, наред със Си Ен Ен и другите главни кабелни станции.

Когато ставаше дума за регионални новини обаче, Джоди разчиташе на телевизията, която предаваше от Тайлър. Лично се познаваше със собствениците й и харесваше водещите на преките излъчвания. Когато гледаше информационните им бюлетини, имаше чувството, че някой от близките й се появява всяка вечер, за да я осведомява за новините.

Тази вечер я беше налегнала невероятна умора. Гневното пререкание с Кий беше изпило докрай силите й. Съчетано с разговора за Кларк младши, то я беше натоварило психически, физически и емоционално. Въпреки, че бе мъртъв повече от двайсет години, винаги когато мислеше за покойния си съпруг, се усещаше потисната и ядосана.

Щом напусна засегната трапезарията, тя се качи в стаята си да гледа телевизия и едва успя да дочака новините в десет часа. Беше в леглото, подпряна на възглавниците и дремеше, когато информацията за Лети Ленард я изтръгна от съня.

Веднага се окопити и натисна дистанционното на телевизора, за да усили звука. Репортажът не беше дълъг. Единственият предоставен филмов материал беше снимка на детето и на някакво куче с клепнали уши и двамата седнали пред коледната елха сред купчина неразопаковани подаръци.