Сандра Браун - Пламъци

Накрая Кий надскочи ръста на брат си. През пубертета го надмина и като спортист. Но неблагоприятните сравнения го преследваха и в зряла възраст. Изглеждаше необяснимо, но той никога не бе завиждал на Кларк. Никога не бе искал да бъде като брат си, но всички останали смятаха, че трябва да следва примера на Кларк. Джоди на първо място.

Като дете го болеше, че тя така очебийно показва предпочитанието си към Кларк. Когато превързваше ожулените му колене, никога не ги целуваше, по-скоро го гълчеше за проявеното безразсъдство. Неговите подаръчета, картинките, оцветявани в училище, само поглеждаше бегло и ги оставяше настрана, никога не им се радваше и не ги окачваше на огледалото над тоалетката си.

През юношеството негодуваше срещу студенината, с която го обграждаше. На специалното й отношение към Кларк реагираше с открито непослушание и буйно непокорство. Беше проявила одобрение към него един-единствен път, докато подаваше точни пасове за „Дяволите“ на Идън Пас, но то бе продиктувано от желание за самовъзвеличаване и нямаше нищо общо с неговата личност.

Извън футболното игрище положи неистови усилия да й докаже, че не му пука, макар дълбоко в себе си да се изяждаше от мъка, че тя не държи на него.

Но със зрелостта дойде и примирението, че майка му просто не го обича. Дори не й беше симпатичен. Никога не го бе харесвала. И чувствата й изобщо нямаше да се променят. Беше престанал да се пита защо, пък и честно казано, вече му беше все едно. Приемаше нещата такива каквито са. Кларк беше въвлечен в „креватен“ скандал с омъжена жена, но кой знае защо тя обвиняваше Кий в разврат.

Преди няколко години, след като окончателно бе изгубил надежда, че ще успее да спечели благоразположението, ако не любовта, на майка си, той бе решил, че ще е най-добре за всички, ако се запилее нанякъде — хрумване, продиктувано също от вродената му страст към пътешествия.

Сега дори това бе осуетено.

Чувстваше се неспокоен и отегчен, а въпросите, свързани със смъртта на брат му, не му даваха мира. Трябваше отново да се скрие някъде, но щом понечваше да си събере багажа и да драсне, пред очите му изникваше умоляващото лице на сестра му и го налягаха угризения.

Опасенията й бяха основателни и верни. Старостта и съпътстващата я немощ бяха ужасяващи за жена с несломимия характер на Джоди. Наистина, Кий не можеше да остави Джейнълин да се оправя сама с нея. Вече споделяше страха на Джейнълин, че пристъпите на разсеяност и объркване в паметта у Джоди са предвестници на нещо много по-сериозно от стареенето. Ако настъпеше някаква криза в здравето й, никога нямаше да си прости, че е на хиляди мили и не може да й помогне. Независимо, че не отговаряше на идеала й за син, Джоди пак беше негова майка. Затова за известно време щеше да се закотви в Идън Пас.

— Кий?

Погълнат от мислите си, той се сепна от гласа на сестра с любопитство.

— Кой е? Какво иска?

— Някаква жена.

Лара изви гръб, за да разхлаби схванатите си мускули и остана в това положение няколко секунди, постепенно се отпусна и разтърка очи, преди да нагласи отново очилата за четене на носа си.

Беше вечеряла рано, докато гледаше новините по телевизията, но се отказа от основната програма, защото не предлагаше нищо интересно. За съжаление, след оная сутрин във Вирджиния вече почти не изпитваше удоволствие от четенето на художествени романи. Никой писател не би могъл да съчини позаплетен сюжет, изпълнен с толкова неочаквани обрати, премеждия и беди, каквито се бяха случили с нея през последните пет години от живота й. Трудно би предизвикал съчувствието й към главния герой, когато неговата дилема изглеждаше жалка, в сравнение с нейната.

Поради липса на други забавления беше решила да прелисти картоните на пациентите си. Главоблъсканиците в медицината винаги съумяваха да приковат вниманието й.

Докато състудентите й все се оплакваха, за Лара следването беше празник. Тя с настървение се хвърляше да учи. Неограниченият достъп до учебници и трудни медицински случаи представляваше небивал разкош. Тя ги поглъщаше с ненаситността на чревоугодник, озовал се пред отрупана с вкуснотии маса.

За разлика от родителите й, никой от преподавателите или от съкурсниците й не я осъждаше за неутолимия стремеж към знания, нито й повтаряше, че медицината не е подходяща специалност за една благовъзпитана жена и че съществуват далеч по-приемливи възможности за изява.