Сандра Браун - Пламъци

Джейнълин трепна от грубия речник на майка си.

— Буи разбира от петрол, мамо. От дете работи в бранша.

След като и бездруго беше въвлечен в спора, Кий взе страната на сестра си.

— Кейто си гледа работата. Джейнълин го одобрява, както и останалите. Какво повече можеш да искаш? — Знаеше, естествено, какво иска майка му — Джоди искаше да бъде млада, здрава и силна; искаше да държи юздите на компанията в ръцете си и й беше неприятно, че Джейнълин е назначила човек, без да се допита до нея. Дори да беше наела самото превъплъщение на Х. Л. Хънт, Джоди пак нямаше да е доволна.

— Работи вече… колко време, Джейнълин, две седмици?

— Точно така.

— И не е направил нито една издънка — продължи той. — Тъй че, според мен, Джейнълин е взела разумно управленческо решение.

Джоди се обърна към него, преизпълнена с презрение:

— Като че твоето мнение има някакво значение, когато става дума за „Такет Ойл“.

— Не говорех като специалист в петролния бранш — отвърна спокойно Кий. — Просто като човек, който е разменил пет приказки с друг. Кейто ме погледна право в очите, сякаш нямаше какво да крие. Срещнах го в края на деня. Беше подгизнал от пот и дрехите му бяха изцапани, което недвусмислено показваше, че си е скъсал задника от бачкане в жегата.

Джоди изпусна струйка цигарен дим към тавана.

— Май не е зле да вземеш някой и друг урок по трудова етика от тоя приятел Кейто. Няма да се презориш, ако се поизпотиш, поизцапаш и свършиш малко работа.

— Кий не стои със скръстени ръце, мамо. Оправи ключалката на вратата в гаража.

— Дреболия. Аз имам предвид яко бачкане, да се напъне, докато му избие пот на челото.

— Тоест на петролните ти кладенци. — Въпреки най-добрите си намерения да се владее, гласът на Кий се повиши.

— Няма да умреш, я, нали?

— Не. Няма да умра, но не е по моята част. А по твоята.

— А, затова никога не си искал да се намесваш в бизнеса. Защото съм там преди теб? Не желаеше да бъдеш командван от жена.

Кий поклати глава и печално се изсмя.

— Не, Джоди. Никога не съм имал желание да се намесвам в бизнеса, защото не ми е по вкуса.

— Защо?

Джоди не се задоволяваше с простички отговори. Не помнеше случай, тя да не го е карала да обяснява, защитава и доказва мненията си, особено ако се различават от нейните. Не се учудваше, че баща му бе потърсил спасение в прегръдките на други жени. С Джоди всичко се превръщаше в състезание, за да се види кой ще надделее. На един мъж бързо би му втръснало.

Насили се да запази хладнокръвие и каза:

— Може би ако още търсехме нефт и работата криеше предизвикателства, щях да се навия.

— Тресе те жажда за вълнуващи преживявания, така ли?

— Еднообразието не ми допада.

— Тогава е трябвало да се родиш през време на треската. Браншът привличаше тъкмо такива като тебе. В Източен Тексас беше тъпкано с комарджии, мошеници, шарлатани и курви. Всичките отявлени авантюристи. Залагаха на едро. Пукната пара не даваха за бъдещето и не се спираха пред нищо. Такъв живот би ти харесал, нали? Не се чувстваш щастлив, освен ако не вървиш по опънато въже и от двете страни не те дебнат крокодили, които само чакат да паднеш, за да те изядат. Също като баща си, душа даваш за приключения.

Кий така силно стискаше зъби, та челюстите го заболяха.

— Мисли си каквото щеш, Джоди. — после се наклони напред и заудря по масата с показалец, за да подчертае всяка изречена дума. — Но никога не съм искал, нито ще искам да клеча над някакви си смрадливи петролни кладенци.

— Кий — изохка съкрушено Джейнълин.

Столът на Джоди изстърга по пода и почти я заглуши. Лицето й беше почервеняло.

— Тия смрадливи кладенци ти дадоха възможност цял живот да си развяваш байрака! Те ти осигуряваха храна, дрехи, купуваха ти нови коли и платиха обучението ти в колежа!

Кий също се изправи.

— За което, покорно благодаря. Но нима трябва да стана нефтаджия, та да ти се отплатя, че си изпълнила родителските си задължения? Ако вие с татко бяхте сондьори, да не би от това да следва, че и аз трябва да се ровя цял живот в мръсотията? От Кларк никога не си очаквала да се захване с петрола, защо тогава то да важи за мен?

— Кларк имаше други планове.

— Откъде знаеш? Питала ли си го някога какво иска? Или просто изпълняваше твоите планове?

Джоди се изпъна.

— Неговото бъдеще беше предначертано и той щеше да го осъществи, ако не беше оная курва, докторката, дето я разкарваш насам-натам.

— Това беше спешен случай, мамо — намеси се Джейнълин. — Момиченцето е щяло да умре, ако не е бил Кий.