Сандра Браун - Пламъци

Само си спомням, че прелетях до него и скочих на гърба му. Смазах го от бой. Едва не го убих. За щастие един от другите наематели извика полицията. Ако не бяха дошли навреме, щяха да ме съдят за убийство. — Замълча, обсебен от миналото. — Цял живот съм се разправял все с такива гадняри. Писнало ми е, сигурно затова превъртях.

Известно време остана мълчаливо взрян в ръцете си.

— На делото ми се разкисна и взе да реве, поиска прошка от бога и хората и се зарече никога повече да не посяга на жена си. Адвокатът ми ме посъветва да кажа на съда, че не помня нищо, че временно съм се чалнал, че съм бил прекалено вбесен и не съм знаел какво върша. Но, като се сетих как се заклех върху библията да казвам истината, признах им най-чистосърдечно, че съжалявам, дето не съм го убил тоя кучи син. Рекох им, че всеки мъж, вдигнал ръка на беззащитна жена, заслужава да умре, и наистина го мислех — Сви примирено рамене. — Той се отърва, а мен ме тикнаха в кафеза.

Когато отново настъпи мълчание, столът на Джейнълин изскърца леко, тя се изправи и отиде до един железен шкаф. Оттам извади няколко формуляри.

— Трябва да попълните тези неща, ако обичате.

Той остана на стола и само я изгледа.

— Значи ще ме вземете?

— Да, взимам ви.

Началната заплата, която му цитира, направо го шашардиса.

— След като чух историята ви — добави тя, — отказвам се от пробния период. И бездруго идеята беше глупава.

— Не съвсем, госпожице Такет. В днешно време всичко може да се случи.

Усмивката му я развълнува. Тя се поколеба, после се надвеси над бюрото, за да сложи документите пред него.

— Това са данъчни и застрахователни формуляри. Боя се, че са досадни, но необходими.

— Нямам нищо против да пиша документи, щом са за работа.

Докато тя му обясняваше как да ги попълни, Буи се мъчеше да се съсредоточи, но това му се удаваше трудно, когато я усещаше толкова близо до себе си. Ухаеше на хубаво. Не смърдеше като напарфюмираните курви, при които хойкаше след излизането си от пандиза.

Миришеше на чисто, на сапун и постелно бельо, съхнало на слънце. Ръцете й бяха нежни, тънки и бели. Гледаше ги като омагьосан, когато тя разлистваше формулярите и му посочваше пунктираните линии, където да се подпише.

С ъгълчето на окото си можеше да я наблюдава в профил. Не беше красива, но не бе и грозна. Кожата на лицето й беше гладка и светла, почти прозрачна. В изражението й не се таеше лукавство, за разлика от някои жени, които само се чудят как да те прекарат. Напротив, тя изглеждаше пряма, откровена и мила, качества, на които рядко се бе натъквал. Приятно му беше също да чува гласа й. Звучеше така нежно и успокояващо, като люлчина песен.

А очите й… по дяволите, с тия очи би могла да свали всеки мъж от петдесет крачки разстояние, ако реши да ги използва за тази цел.

Не можеше да проумее защо Мюли и другите я наричаха „подвижна метла“. Разбира се, дори в профил си личеше, че не е закръглена и пухкава. Имаше стройни бедра, тънък кръст и малки гърди. Въпреки това той хвърли няколко скришни погледа към копчетата й, с които тя толкова често си играеше, и за свое разочарование откри, че й на него му се ще да си поиграе с тях. Знаеше от опит, че зърната на жените с малки гърди понякога са особено чувствителни.

Мислено се откъсна от еротичните си фантазии. Какво, по дяволите, му ставаше, да разсъждава за зърната на госпожица Джейнълин? Тя беше свястна и сериозна жена. Ако можеше да прочете мислите му, сигурно щеше да извика полиция.

— Благодаря ви, госпожице Такет, струва ми се, че нататък мога да се справя и сам — каза рязко и заби глава в бюрото, за да не я вижда.

Когато попълни всички формуляри, бутна ги към нея през бюрото и се изправи.

— Това е. Откога искате да започна?

— От утре, ако е възможно.

— Чудесно, става. На кого трябва да се обадя?

Даде името на бригадира му.

— От дълго време е при нас и знае какви са изискванията ни.

— А знае ли, че съм лежал?

— Реших, че е по-добре да му кажа, но не е от хората, дето ще ви има зъб заради това. Ще ви допадне. Ще ви чака тук утре сутринта и ще ви покаже кладенците, за които ще отговаряте. Сигурно няколко дни ще обикаля обектите с вас. Ще разполагате с камионетка на компанията, разбира се. Предполагам, че притежавате шофьорска книжка?

— Току-що си я поднових.

— Как можем да влизаме във връзка с вас?

— Виж, това ще е трудно. Засега нямам постоянен адрес. Хап ме беше подслонил в склада си, ама не върви да спя там до безкрай.