Сандра Браун - Пламъци

— Баща ти нямаше нищо против да го чува — обади се рязко Джоди. — Умираше някой да го ласкае. Особено жените.

Безкрайно простодушна и наивна, Джейнълин каза:

— Сигурно много си се гордяла, мамо, с такъв красив съпруг.

Джоди прокара горящия край на цигарата си по ръба на пепелника.

— Баща ти умееше да бъде чаровен. — Изражението й омекна. — В деня, когато се роди Кларк трети, той ми донесе шест дузини жълти рози. Смъмрих го за разточителството, но той ми отговори, че на човек веднъж му се раждал син.

— А когато се роди Кий?

Замечтаният поглед на Джоди се избистри.

— Не получих никакви цветя.

След напрегнато мълчание, Кий промълви едва чуто:

— Може би татко е знаел, че няма да ги харесаш. И че ще ги изхвърлиш.

Джейнълин реагира веднага.

— Мама вече обясни защо е изхвърлила цветята ти, Кий. От тях й се е докихало. Сигурно е алергична.

— Да, сигурно.

Не вярваше на тая измишльотина нито за миг. В началото на седмицата, напразно търсейки начин да се помири с Джоди, й беше донесъл букет. Джейнълин подреди цветята в една ваза и ги остави на тоалетката в спалнята на Джоди, докато тя беше навън с Мейдейл.

На следващата сутрин той намери букета в кофата за боклук пред задния вход. Не го беше яд, че го е изхвърлила, а че не обели нито дума за тях, докато той не й показа увехналите стръкчета и не й поиска обяснение.

Спокойно и невъзмутимо му заяви, че от букета я хванала сенна хрема. Не се насили да изрече, че са хубави, но за съжаление не ще може да им се наслаждава. Дори не му благодари за жеста.

Не че толкова държеше или се нуждаеше от благодарностите й. Щеше да преживее и без тях. Просто се вбесяваше, че тя го мислеше за достатъчно глупав да приеме прозрачното й извинение, с което отблъскваше подаръка му. За да не й достави удоволствие, като се покаже засегнат и сърдит, сега се правеше на безразличен, както постъпи и сутринта, когато отново хвърли букета в кофата за смет.

Джоди наруши проточилото се мълчание.

— Как се проявява новият работник?

Джейнълин едва не изтърва чашата с кафето си. Тя изтрака шумно в чинийката.

— Той… ами много добре. Мисля, че няма да ни разочарова.

— Още не съм видяла препоръките му.

— Извинявай, постоянно забравям да ги донеса. Но бригадирът му твърди, че се справял чудесно. Не закъснявал и се трудел съвестно. Сработил се бил и с останалите. Не създавал проблеми. Не са постъпили никакви оплаквания от него.

— Още не мога да проумея защо Мюли напусна така изведнъж, без всякакво предупреждение.

Джейнълин бе разправила на Кий подробностите около изгонването на Мюли, но го бе помолила да не казва на Джоди. Ако тя разбере, че такъв доверен служител е излязъл крадец, ще вземе да кипне и кръвното й, което и бездруго е високо, още по-опасно ще скочи. Кий се съгласи с нея. Той знаеше също, че Буи Кейто е бивш затворник, излязъл съвсем наскоро оттам. Още преди Джейнълин да ги запознае, той го беше виждал в „Палмата“. Хап му беше открехнал тайната за Кейто.

Кий не изпитваше предубеждение към бивши осъдени. Преди две-три години и той бе прекарал няколко дни в един италиански затвор. Кейто се държеше дружелюбно, но без да се мазни. Не дрънкаше много, вършеше си работата и гледаше да не се забърква в неприятности. Далеч не можеше да се каже същото за мнозина мъже без затворнически досиета.

Възгледите на Джоди за социалната реформа не бяха особено либерални. Тя не търпеше грешки. Не би приела бивш осъден в редиците на компанията, така че колкото по-малко знаеше за миналото на Кейто, толкова по-добре за всички. Мюли беше напуснал, Джейнълин му бе намерила подходящ заместник. Бяха и казали само толкоз. Но тя явно надушваше нещо гнило. Не за първи път повдигаше този въпрос.

Кий продължаваше да гледа безизразно и се надяваше, че и Джейнълин ще направи същото. Но на нея лъжите не й се удаваха лесно, под всевиждащия взор на майка си Джейнълин неспокойно въртеше сребърните прибори в ръцете си.

— Кейто не е ли оттук някъде?

— Не, мамо. Израсъл е в Западен Тексас.

— И не знаеш кои са родителите му?

— Мисля, че са починали.

— Женен ли е?

— Не.

Джоди продължаваше да гледа втренчено дъщеря си и да пуши. След една безкрайно проточила се тишина, Джейнълин нервно стрелна с очи Кий.

— Кий го е виждал. Според него е наред.

По дяволите! Не желаеше да попада под кръстосан огън. Но се впусна да помага, на сестра си.

— Стори ми се добро момче.

— И Дядо Коледа е добър. Но това не значи, че може да различи петролен кладенец от задника си.