Сандра Браун - Пламъци

— Не говори така за майка ни.

— Казвам го като комплимент. Заслужава похвала за блестящото си хрумване.

— Толкова ли е блестящо?

— Тоест?

Разтревожена, тя продължи:

— Нали си бил там, Кий. Видял си всичко. Наистина ли д-р Малори е проявила небрежност? Имат ли Ленард основание да предявят иск за допусната лекарска грешка?

— Вниманието ми беше погълнато от управлението на вертолета, но доколкото видях, Лара се мъчеше зверски да спаси живота на детето. Според аутопсионния протокол, емболията е била игра на природата. Могла е да настъпи по всяко време. Другото което е — Ленард нямат вид на злобари, дето ще тръгнат да си отмъщават. Те са набожни хорица.

— Значи си изненадан, че търсят изкупителна жертва?

— Да. Джоди е напълно способна да пусне слух за такъв съдебен иск, независимо дали зад него се крие някаква истина или не. Лара е удобна мишена. — Джейнълин го изгледа любопитно. — Какво има? — попита той.

— Няколко пъти вече я споменаваш като Лара. Струва ми се странно.

Той се поколеба, после рече троснато:

— Що, нали се казва така?

Джейнълин беше притисната от твърде много наболели въпроси, за да се заяжда за такава дреболия.

— Беше бясна по телефона, Кий. Каза да ви предам на двамата с мама, че няма да се остави да бъде изгонена от града, както преди. Какво има предвид?

— Става дума за времето, когато тя и Рандъл Портър са били отпратени в Монтесангре. — Той се намръщи. — Наумила си е, че Кларк е уредил назначението на Портър, като е дръпнал някои конци в Държавния департамент. Привидно е изглеждало като повишение, но всъщност си е било чисто официално изгнание.

Джейнълин беше потресена.

— Вярваш ли й? Би ли могъл Кларк да извърши такава подлост?

— Подлост е доста силна дума, но нашият по-голям брат обикновено умееше да се измъква невредим от всякакви беди.

— Но точно от тази май не успя докрай, а?

— Не, не успя — отвърна бавно Кий. — И докато Лара е тук да напомня на всички за нея, никога не ще сполучи.

— Значи си съгласен с постъпката на мама. Ако, разбира се, тя го е направила.

— Не съм. Аз също искам Лара Малори да се махне от Идън Пас, но сама да увисне. Ако престанем да й се бъркаме, мисля, че неизбежно ще стигне дотам. — Той отново посочи с глава нагоре. — Но нали я знаеш Джоди. Никога не е оставяла нещата да следват естествения си ход. Щом не се движат както на нея й е кеф, тя взема всичко в свои ръце.

— Моля те, не я съди, Кий. Тя не е добре. Не можеш ли да я предумаш да иде на лекар?

Той гръмко се изсмя:

— Това ще е стопроцентов начин да я откажеш. Но съм съгласен с теб. Трябва да си направи пълен преглед, някои изследвания. — Сложи ръка на рамото й. — Боя се обаче, че ти трябва да я убедиш, сестричке. Не й давай да изклинчи. — Стисна я за рамото и се запъти към стълбите, като взе и бирата със себе си.

— Ще излизаш ли тази вечер, Кий?

— Щом взема душ.

— С Хелън Бери ли ще бъдеш?

Той се закова на петите си и се обърна.

— Защо питаш?

Съдейки по изражението му, Джейнълин разбра, че го е засегнала по болното място. В този момент проумя защо понякога хората се страхуват от него.

— Хелън ходи сериозно с Джими Брадли от началото на гимназията. Носи се слух, че… — тя млъкна, за да навлажни устните си, — че неотдавна Хелън е скъсала с него, съвсем внезапно.

— И какво от това?

— О, Кий. — Събра целия си кураж, вкопчи се в него с двете ръце и попита: — Защо? Защо, при толкова други жени, от които можеш да избереш, се спря точно на нея? Хелън е два пъти по-млада от тебе.

— Внимавай, Джейнълин. Ако вземеш да ми се бъркаш в личния живот, ще трябва и аз да се набъркам в твоя. — Той слезе с две стъпала и попита с висок шепот: — Например, мога ли да знам какво става между вас с Буи Кейто?

На стомаха й прималя.

— Нищо не става!

— Нима? Тогава защо бяха тия припрени, задъхани обяснения, когато влязох в кухнята? Не съм чувал някой да говори по-бързо, откак таткото на Дренда Ларсон ни спипа на тринайсет години в хамбара си.

— Буи е мой служител. Говорехме по работа.

— Добре, ще ти повярвам — каза Кий и отново нахакано й се ухили. — Ако и ти ми повярваш, че тогава с Дренда Ларсън търсехме игла в сеното.

Предвиждането на Лара се сбъдна.

Една седмица след погребението на Лети Ленард, осведомителните средства се прехвърлиха на по-свежи ливади, където да пасат чужди нещастия и проблеми. През изтеклата седмица обаче в мига, в който Лара прекрачеше прага на къщата си, моментално я нападаха. Шерифът Бакстър изпълни официалното си задължение, макар и неохотно, и се погрижи журналистите и фотографите да не стъпват в пределите на имота й. Но постоянното им присъствие на улицата, която беше обществена собственост, я превръщаше на практика в затворница.