Внезапно стрелна Лара с поглед.
— О, боже, извинявайте. Не исках да прозвучи по този начин. Нямах предвид вас и сенатора Такет.
— Не ви се сърдя — отвърна тихо Лара. — Става дума за теб, не за мен. Когато майка ти ви завари с Танър, тя си извади погрешно заключение, така ли?
— Меко казано, направо побесня — продължи Хедър и завъртя очи. — Така се разфуча, че събуди баща ми. Той се втурна долу с пистолета си, мислейки че къщата ни отново е нападната. — Прибра назад цяла шепа от лъскавата си кехлибареноруса коса. — Беше истински ад. Танър непрекъснато им повтаряше, че в никакъв случай не би допуснал да пострадам, но майка ми го изгони от нас и оттогава не ми разрешава да се виждам с него. Направо ме довърши. Прибра ми ключовете от колата барабар с телефона.
В очите й бликнаха сълзи.
— По-добре да бях в Сибир. Толкова е ужасно! Отгоре на всичко нищичко не съм сторила! Тя ме гледа, като че съм… като че съм някаква долна курва. Татко се опита да заглади нещата, но тя нито забравя, нито прощава. Милион пъти й казах, че съм още девствена. На практика де. Танър е вкарвал пръста си, но не…
Лара кимна разбиращо.
— Но майка не вярва и това си е. Тая сутрин ми каза, че ще ме води при вас и че ще започне да ме тъпче с хапчета против забременяване, независимо дали ми харесва или не. Щом съм щяла да се чукам с който ми падне, поне нямало да й натреса някое внуче.
Лара съчувстваше на момичето, защото отношението на Дарси й напомняше за нейните родители. Те непрекъснато й повтаряха: прави-струвай, но гледай да не те хванат и да не ни изложиш. Хедър подсмъркна сълзливо. Лара й подаде кутия с книжни кърпички.
— Толкова ми е мъчно за Танър. Той ме обича. Наистина ме обича. И аз него също.
— Сигурна съм.
— Толкова е мил с мен. Не е като нея. Да се скъсам от престараване, все не мога да й угодя.
Лара изчака Хедър да се изсекне шумно, после каза:
— Не виждам пречка да ти предпиша хапчетата. Здравето ти е в съвсем добро състояние.
— От тях ще надебелея, нали?
Лара се усмихна:
— Увеличаването на теглото може да се появи като странично действие, но според мен то няма да представлява проблем за такава дейна и енергична млада жена като теб. — Взря се сериозно в лицето на момичето. — Освен физическата страна на въпроса, искам да бъдеш и психически подготвена за тази стъпка. Убедена ли си, че точно това желаеш, Хедър?
Очите й отново се стрелнаха към вратата.
— Да, убедена съм. Танър обеща да ме пази, но ако и аз вземам хапчета, няма опасност да забременея.
— Само помни, че хапчетата не осигуряват защита срещу болестите, предавани по полов път. Ако смяташ да водиш активен полов живот, бих ти препоръчала да използваш винаги презерватив, дори да си с постоянния си приятел. Убеждавай и съучениците си да правят същото.
Тя попълни рецептата и двете се запътиха към чакалнята. Дарси нетърпеливо разлистваше някакво списание. Захвърли го веднага, щом влязоха.
— Е?
— Предписах рецепта на Хедър за орални контрацептиви и й казах да дойде пак след шест месеца, за да се уверим, че всичко е наред. Разбира се, тя ще ми се обади, ако почувства някакви отрицателни странични явления или неразположение.
— Много се забавихте.
Лара нямаше намерение да се оправдава:
— Дъщеря ви е прелестна млада жена. Беше ми приятно да разговарям с нея. Което ме навежда на мисълта, че бих искала да проведа някои здравни образователни програми в училище. Дали господин Уинстън, като председател на училищното настоятелство, би се съгласил да изслуша предложенията ми?
— Питайте него.
— Така и ще направя — каза вежливо Лара, въпреки резкия отговор на Дарси. — Ще го потърся веднага, щом започне срокът.
— Как следва да уредя сметката?
— Нанси ще се погрижи за това. — Лара се обърна към Хедър. — Желая ти успех в мажоретните изяви. Ще те гледам от трибуните.
— Благодаря ви, д-р Малори. Ще ви махам. — Тя се захили и добави: — Още не мога да си пречупя езика и да викам на жена „доктор“.
Бяха през няколко улици от клиниката, когато Дарси наруши враждебната тишина, която се беше възцарила между нея и дъщеря й.
— Вие двечките ми се видяхте доста гъсти на тръгване.
— Симпатична е.
Дарси подигравателно изсумтя.
— И Кларк Такет си е въобразявал същото, докато не му е изяла главата. Тя е един боклук и нищо повече. Истинска напаст.
Хедър се извърна към прозореца.
Язвителността на Дарси произтичаше главно от ревност. Не бе очаквала, пък и не искаше Лара Малори да е толкова обаятелна. Беше се оказала самоуверена и изискана. Във всеки подсъзнателен жест се долавяше добро възпитание и светски опит. Изглеждаше така дяволски спретната, че накара Дарси да се почувства, сякаш не се е къпала с дни. Беше стройна като фиданка и вероятно нямаше и грам тлъстина по бедрата си. Косата й бе гъста и лъскава, по кожата на лицето й липсваха разширени пори и беше гладко опъната. От женска гледна точка, притежаваше много качества за завиждане.
Читать дальше