Сандра Браун - Пламъци

Клоновете на телевизионните мрежи в Далас и Шривъпорт излъчваха репортажи, които се препредаваха в националните информационни бюлетини, но на Лара Портър и на ключовата роля, изиграна от нея в провала на сенатора Кларк Такет преди пет години, се отделяха само по петнайсет секунди екранно време, и то в последните минути от новините. Явно бе загубила водещото си място сред най-горещите събития.

Семейство Ленард също бяха изтикани на преден план, но си бяха наели адвокат, който да говори вместо тях. Беше младок с жълто около устата, току-що излязъл от Правния колеж „Бейлор“ и едва отскоро упражняващ професията си. Въпреки това достойно се справяше с положението и хич не се смущаваше, че се намира в центъра на вниманието. Неуморно и упорито повтаряше пред журналистите, че клиентите му не желаят да дават никакви изявления и че първо ще се помъчат да превъзмогнат непрежалимата загуба на детето си, преди да започнат да търсят виновниците за смъртта му.

Лара бе разпънала душата си на кръст от съмнения. Беше въпрос на лична преценка, дали да приложи антикоагулант на Лети или не. След продължителни умувания и проучвания отново стигна до изходното си решение. За да успокои напълно съвестта си обаче, тя се допита до лекаря от спешното отделение, поел младата пациентка след нея. Той подкрепи избора й и я увери, че ще го заяви и пред съда, ако се наложи.

Дните минаваха и тъй като Лара не получи известие от адвоката на Ленардови, тя взе да се надява, че слухът за подадения срещу нея иск за допусната лекарска грешка не е истина. Несъмнено бе пуснат от страна на Такетови. Многократните й телефонни обаждания не бяха довели до нищо и само бяха засилили чувството й на безсилие. Джоди Такет или действително беше твърде болна, за да говори, или имаше добри лъжци, които да я прикриват.

Лара бе разменила по няколко думи с прислужницата и с Джейнълин, но не бе виждала, нито чувала Кий от вечерта, когато беше довел Хелън Бери при нея. Навярно си е помислил, че се шегува, като спомена за желанието си да я откара до Централна Америка. Втори път не й се бе отваряла възможност да подхване същата тема, но решителността й не бе мръднала нито на йота. Просто напоследък се бяха случили други събития и те бяха отклонили вниманието й.

Със събуждането си тази сутрин бе открила, че и последните телевизионни фургони са се махнали, но поради отрицателната шумотевица всичките й пациенти със запазени часове се бяха обадили да ги отменят. Трудно беше да остане оптимистка и да вярва, че практиката й ще се разрасне, когато не можеше дори да вкара пациентите в кабинета си. С Нанси продължаваха да се преструват, че работят, но и двете разполагаха с по-вече свободно време, отколкото биха желали да си признаят.

Някъде в средата на следобеда тя напусна кабинета си в жилищната част на къщата с намерението да отпрати Нанси да си тръгне по-рано. За нейно учудване Нанси говореше с някого в чакалнята.

— Искаме веднага да влезем при докторката. Знам, че нямаме час, но нали и бездруго не е претъпкано с пациенти?

Режещият, снизходителен глас принадлежеше на Дарси Уинстън.

— Какво обичате, моля? — Когато Лара се обади от вратата, Дарси се обърна. Отблизо не изглеждаше толкова съвършена, колкото й се бе сторила на подиума в училищната зала. Около очите й имаше пачи крачета, а по челото й бяха очертани бръчки. Беше изкусно гримирана, но лицето й носеше явни следи от нередовен живот и дълбоко загнездено недоволство.

Лара си бе създала доста неласкаво мнение за характера на Дарси Уинстън, но от опит знаеше, че не е справедливо да се робува на предразсъдъци. Мъчейки се да се държи открито, тя се усмихна и протегна ръка.

— Здравейте, госпожо Уинстън, аз съм Лара Малори.

Дарси въпросително повдигна едната си тънко подчертана с молив вежда. Лара обясни откъде я познава.

— Чух ви да говорите на градското събрание. Бяхте изключително убедителна.

Дарси отново реагира само със свиване на веждата. Лукаво стрелна Лара с очи, като очевидно се опитваше да разбере какво й е известно за нейния „нападател“.

Лара се обърна към девойчето, което стоеше до майка си.

— А вие сте Хедър, нали?

— Да, мем.

— Приятно ми е да се запознаем, Хедър.

— Благодаря.

— Заради Хедър сме тук — каза Дарси.

— О? Какво има?

— Искам да й предпишете хапчета против забременяване.

— Майко!

Момичето беше потънало от срам и Лара не го винеше за това. За съжаление, Дарси се очертаваше точно каквато Лара си и я представяше. Първокласна мръсница. За да спести по нататъшните унижения на Хедър, Лара попита: