Сандра Браун - Пламъци

Но какво толкова би харесал у нея един мъж, особено Кий Такет? Фигурата й не беше съблазнителна. Имаше по мъжки открит поглед. Дали пък очите й не придобиваха сластен блясък, когато беше с любовник?

След като взе решение да посети Лара Малори, Дарси трябваше да го отложи с една седмица, преди да го осъществи. Хедър и Танър й бяха предоставили идеален претекст, но после детенцето на Ленард почина и градът пощръкля. Всички се бяха вторачили в Лара Малори. Дарси прецени, че ще е по-разумно да изчака суматохата да се уталожи. Искаше да се запознае лично и съвсем отблизо с д-р Малори, но без целият град да гръмне, че проявява любопитство към нея.

Лара Малори ли беше последното завоевание на Кий? По дяволите, така и не успя да разплете загадката. Лекарката изглеждаше прекалено хладна за буйния нрав на Кий, но кой знае, понякога външността лъже. Човешкият вкус е непредвидимо нещо, особено към жените, който е неповторим за всеки мъж.

Накрая излезе така, че единственото, което Дарси получи от срещата си с Лара, беше сълзливото възхищение на Хедър от съперницата, отнела й вероятно Кий. Не че би могла да претендира за него. Беше я забърсал в един бар и бе преспал с нея само веднъж, но тя твърдо вярваше, че имат бъдеще като любовници. Без намесата на друга жена, то й беше в кърпа вързано. Лара Малори можеше да прецака цялата работа.

— Говорихте ли си за мен? — Дарси свадливо попита Хедър. — Бас държа, че яко си ме натопила.

— Не съм.

— Какво й каза?

— Нищо. Само най-общи неща.

— Защо тогава се бавихте толкова дълго?

Хедър въздъхна с юношеско смирение:

— Говорихме си за мажоретния състав, за менструациите ми, за Танър, за воденето на активен полов живот и така нататък.

— Тя какво ти каза за воденето на активен полов живот?

— Каза, че не прави морални оценки на никого.

— Поне не е лицемерка. Все едно хърбел да се присмее на щърбел, нали?

— Предполагам.

— Аз пък си мислех, че ще ти изнесе лекция против взимането на хапчета против забременяване в твоята възраст.

— Не — отвърна уморено Хедър. — Говори ми само за презервативите.

— Презервативи ли?

— Ъхъ. Мамо, моля те, може ли вече да ми върнеш телефона?

— И какво каза докторката за презервативите?

Хедър й хвърли разбунтуван поглед, после бързо издекламира:

— Че още били най-доброто защитно средство срещу болести и че ако аз и приятелите ми спим с гаджетата си, винаги трябва да ги използваме.

— Каза ти да имаш презерватив подръка, ако току-виж срещата ти завърши със секс?

— Нещо подобно — отвърна Хедър и безразлично сви рамене. — Може ли ми върнеш телефона, мамче, моля те? Моля те, а? И ключовете от колата?

В главата на Дарси просветна едно хрумване. Обърна го от всички страни и реши, че си струва да го запомни и обмисли. Усмихна се, възвърнала донякъде самочувствието си и се пресегна над скоростите да потупа коляното на Хедър.

— Разбира се, миличко. Ще си ги получиш, щом се приберем вкъщи. Но нека първо се отбием да хапнем по едно сладкишче с татко ти. Цяла седмица ви се цупя и искам да се реванширам, още сега.

Буи Кейто отби от шосето по щатската магистрала, която минаваше покрай северната част на мотела „Зеления бор“, където Дарси тъкмо слизаше от кадилака си, последен модел.

— Тая ли е госпожа Уинстън?

— Да. — Джейнълин се обърна да й махне. — познавате ли я?

— Виждал съм я. Кой е това с нея?

— Дъщеря й, Хедър. Тя е едно от най-нашумелите момичета в училище от известно време насам.

— Хубавка е — забеляза Буи и се извърна да погледне двете жени, които в този момент влизаха във фоайето на мотела.

— Много. Понякога помага на баща си в мотела. Срещам я винаги, когато ходим на неделната закуска след църковната служба. Дружелюбна е, отзивчива, и всички я харесват.

Буи се запита дали и дъщерята „се харесва“ като майката. Беше виждал Дарси в акция безброй пъти в „Палмата“, първо вечерта, когато Кий Такет се бе завърнал в града и съвсем наскоро, едва снощи, когато блъскаше билярд с трима пришълци от Шрайн, дошли да се повеселят в града без жените си.

Дарси беше мръсница и всички го знаеха. Както знаеха, че Джейнълин Такет е истинска дама. Затова хората ги гледаха подозрително, щом ги видеха заедно. Сигурно се чудеха какво прави госпожица Джейнълин с някакъв си прост бивш пандизчия като Буи Кейто.

Той също се чудеше. Хем беше благодарен на Кий, хем го проклинаше, задето го беше помолил да я наглежда. Беше му благодарен, защото близостта до Джейнълин му даваше достъп до най-изисканото нещо, до което някога щеше да се докосне. От друга страна, проклинаше Кий, защото това положение бе започнало прекалено много да му се услажда.