Сандра Браун - Пламъци

Помпата, която задвижваше конската глава на сондата, приглушено пухтеше. Преди няколко часа беше идвал да я провери, което правеше всеки ден, освен когато почиваше и сондьорът от другата смяна минаваше на оглед. В момента двамата с Джейнълин не се интересуваха от помпата и резервоарите, а от измервателната кутия с червените, зелени и сини писци, които отчитаха силовото налягане, температурата на газта и обема на добива върху кръгли диаграми, които се подменяха на всеки две седмици. За щастие, измервателната кутия на седми кладенец беше разположена само на няколко ярда от него. А можеше да бъде отдалечена на две-три мили.

След петнайсет минути взе да се чувства като пълен глупак. Привидно нямаше никакви отклонения в седми кладенец. Измервателната кутия работеше нормално. Не се забелязваха никакви пробиви между нея и кладенеца. Всичко изглеждаше абсолютно наред.

— Сигурно си мислите, че съм полудял — измънка той.

— Не мисля така, Буи. Всъщност, ако това ще разсее съмненията ви, ще ви дам официално разрешение да поставите контролен измервател между кладенеца и отчитащото устройство.

Стори му се, че казва така, за да му угоди.

— Добре, ще го пробвам — отвърна, сякаш не беше забелязал нищо. — Да знаете дали на този кладенец е имало разширение за изгаряне на отпадъчната газ?

— И да е имало, било е запушено, когато станаха незаконни. Вече не разхищаваме газ по този начин.

Върнаха се към изхода. Буи заключи вратата след тях.

— Казахте ли на майка си за случая?

— Не.

— Смятате, че не е достатъчно важен?

Тя беше стигнала до вратата откъм своята страна на камионетката и се обърна с лице към него, затулвайки очите си от слънцето с ръце.

— Ще ви бъда благодарна, ако не ми пъхате думите в устата, Буи. Просто тия дни се старая да не тревожа мама с излишни неща.

— Изглеждате наистина хубава, госпожице Джейнълин.

— Какво? — възкликна тя. Ръката й не се помръдна, показалецът й следваше извивката на веждите, а дланта засенчваше очите й.

О, по дяволите. Стана тя каквато стана. Той мушна ръка под шапката си и се почеса по тила. Съвсем нямаше намерение да изрича гласно мислите си. Думите сами се изплъзнаха. А сега трябваше да се обяснява.

— Ами, просто, ъъъ, внезапно ми хрумна колко сте хубава, застанала тъй. Слънцето блести в очите ви, а вятърът развява косите.

Горещият, сух вятър прилепваше дрехите й, така че за първи път, откакто я беше срещнал, виждаше тялото й ясно очертано пред себе си. По негова преценка фигурата й беше много хубава, но той не успя да задоволи докрай любопитството си, защото лицето й се сгърчи и очите й се напълниха със сълзи, които явно не бяха предизвикани от яркото слънце.

— Ох! — изплака тя. — Ох, господи! Направо ще умра!

Реакцията й го уплаши. Само това му липсваше, да го спипат него, пуснатия условно осъден, с разревана жена, дето циври, без да спира, и вика, че щяла да умре. Дълбоко притеснен, той взе да търка потните си длани в панталоните.

— Ей, ама госпожице Джейнълин, не се разстройвайте толкова. — Тревожно се огледа, да не би някой да види я в това окаяно състояние. — Като ви казах… ами, аз не исках да ви обидя. С мен сте в безопасност, можете да бъдете спокойна. Тоест, аз не бих…

— Той може да ви е помолил да ме наглеждате, но това не означава, че трябва да ме обсипвате с комплименти, които не са искрени.

Буи присви очи и наклони глава, не вярвайки на ушите си.

— Какво казахте?

— Няма нужда да ме надзиравате, нито той, нито вие.

— Той? За брат си ли говорите? За Кий?

— Разбира се, че за Кий — отвърна троснато тя. — Откакто ви каза да ме наглеждате, все се мъкнете по петите ми.

— Извинявайте, ако съм ви притеснил, но обещах на Кий да ви пазя и аз държа на думата си. Смятам да се грижа за вас и занапред, докато той не ми каже да престана.

— Аз ви нареждам да престанете. И то веднага. Репортерите си заминаха от Идън Пас. Вече няма опасност да ме приклещят някъде, затова не е нужно повече да се натягате.

— Не съм се натягал, госпожице Джейнълин, беше ми приятно да се разкарвам с вас.

— Мога и сама да се разкарвам! Шофирам от шестнайсетгодишна.

— Да, госпожице, знам, но…

— Освен това мога да отчета показанията на измервателните уреди не по-зле от всеки мъж. При това, сама.

— Сигурен съм, че можете.

— Докато се чувствате задължен да ме следвате навсякъде, поне не е необходимо да ми подхвърляте празни комплименти, над които…

— Не беше празен.