Сандра Браун - Пламъци

— Освен това, колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре, нали? Особено за вас. Не го взимайте навътре, отървахте се.

Макар че трябваше да впрегне цялата си воля, пропусна обидата покрай ушите си.

Щом мивката се напълни, тя спря крана.

— Направих инжекция на Хелън за спиране на кръвотечението и й дадох успокоително, за да заспи. Сутринта може да дойде в клиниката, за да я кюртирам.

— Чудесно. Техните ще се върнат едва утре късно вечерта.

— Дотогава ще се е прибрала, въпреки че бих й препоръчала няколко дни да остане на легло. Може да им каже, че я боли коремът, което, за съжаление, отговаря на истината. — След многозначителна пауза добави: — Държа да ви кажа също, че не е желателно да има полово сношение поне две-три седмици. Ще трябва да се забавлявате с някоя друга.

Прикова поглед в очите й. С презрение, равно на нейното, попита:

— Някакви предложения?

Не откъсваха очи един от друг, докато кучетата не се разлаяха отново. Хлопна се врата на автомобил. На верандата се чуха бързи стъпки.

— Хелън?

Кий заобиколи Лара и се запъти към дневната. Там завари Джими Брадли, който стоеше и се оглеждаше като обезумял.

— Кий? — възкликна той. — Какво правиш тук? Бяхме отскочили с момчетата до Лонгвю да се повеселим тая вечер. Когато се прибрах вкъщи, брат ми каза, че си ме търсил. Да съм си дотътрил задника веднага тук. Какво се е случило? Къде са другите? Къде е Хелън?

— Тя е в спалнята си.

Джими забеляза Лара, която току-що беше влязла в стаята, изгледа я озадачено, после отново обърна очи към Кий.

— Какво става тук?

— Това е д-р Малори.

— Доктор? За Хелън ли е? — попита той с нарастващ ужас. Кий постави ръка върху широкото рамо на младежа.

— Получила е спонтанен аборт тая вечер, Джими.

— Спон… — Той преглътна мъчително, хвърли пак поглед на Лара, после на Кий. — Господи! — Отскубна се от Кий, хукна по коридора и нахълта в спалнята. — Хелън?

— Джими? О, Джими! Толкова съжалявам!

Кий отправи поглед към Лара. Тя го беше зяпнала учудено с отворена уста и пребледняло лице.

— Неприятно ми е да ви разочаровам — каза сухо, — но бебето не беше от мене. Хелън ме помоли за помощ, защото знаеше, че може да ми има доверие.

Позволи си едва кратък миг на самодоволно възмущение, преди да се обърне рязко и да последва Джими в спалнята. Джими беше приседнал в крайчеца на леглото, стискаше Хелън в прегръдките си и я галеше по гърба и раменете. И двамата плачеха.

— Защо не ми каза, Хелън? Защо?

— Защото се страхувах да не зарежеш стипендията си. Не исках да ти се увеся на врата, барабар с бебето.

— Скъпа, докато умея да ритам проклетата футболна топка, мога и да уча. В колежа хич няма да им пука, дори да имам три жени и шест деца. Трябваше да ми кажеш. А не сама да се подлагаш на тоя ад.

— Кий ми помогна. — Тя подсмъркна. — Знаех, колко го уважаваш, затова, като видях зор, от него поисках съвет. Той настояваше да ти съобщя, но все пак обеща да не издава тайната ми.

— Реших, че повече не бива да мълча, Хелън — обади се Кий от прага на вратата. — Според мен, Джими трябваше да знае, затова му се обадих тази вечер.

— Радвам се, че го стори — рече пламенно Джими.

— Аз също — добави тихо Хелън и се сгуши на гърдите му. — Толкова ми беше мъчно за теб.

— И на мен. Когато ми каза, че скъсваме, няколко дни бях бесен. После ми стана обидно. Не можех да разбера, защо така изведнъж си престанала да ме обичаш.

— Не съм престанала да те обичам. Никога не бих могла. Просто толкова много държа на теб, че не исках да ти бъда в тежест, да ти преча и да те лиша от възникналата възможност.

— Как можеш да си помислиш такова нещо? Ти си част от мен, Хелън. Нима не знаеш? — Джими наклони глава и нежно я целуна по устните, после се отдръпна и прошепна: — Съжалявам за бебето ни.

Когато Хелън отново се разплака, Кий прецени, че е време да остави младите влюбени да се сдобряват и тъгуват насаме. Влезе в спалнята за две-три секунди, колкото да вземе черното куфарче на Лара.

— Гледай преди техните да се върнат, да оправиш нещата на задната веранда — подхвърли на Джими. — Заведи я в клиниката на д-р Малори утре сутринта. Никой друг няма да узнае за случилото се.

По-младият мъж кимна.

— Благодаря ти, Кий. Ти си върхът.

Кий целуна крайчеца на пръста си и го притисна до слепоочието на Хелън, след което си тръгна.

Завари Лара да седи на канапето в дневната, прегърнала лактите си. Тя го изгледа с хладен упрек.

— Можехте да ме предупредите.