Сандра Браун - Пламъци

— Ти си синът на Барни Ленард, нали? Сега ти въртиш пералнята и химическото чистене вместо баща си?

— Точно така, господин Такет. Не предполагах, че ме познавате.

— Правите ризите ми направо страхотни. Колосвате ги точно както трябва — рече му Кий. — Това е достатъчна отплата.

Джак тъжно поклати глава.

Близките им пристигнаха след час, водейки и пастора на Ленардови. Унилата групичка се сви настрана и се отдаде на молитви за живота на Лети. В медицинската си кариера Лара бе виждала много подобни сцени и вече не изпитваше неудобство да бъде свидетел на лични трагедии.

Но Кий очевидно се чувстваше неловко. Той крачеше по коридора и често изчезваше някъде. Щом се отдалечеше, Лара решаваше, че е отлетял с взетия назаем хеликоптер за Идън Пас, но той винаги се връщаше и питаше дали няма новини за състоянието на Лети. През едно от тези необявени отсъствия, се беше обръснал и напъхал ризата в панталона си, подобренията му бяха придали малко по-пристоен вид.

Почти седем часа, след като Лети бе вкарана в операционната, в чакалнята влезе пълен мъж на средна възраст в синя престилка и извика тяхното име. Съпрузите Ленард скочиха и си стиснаха ръцете за кураж, преди да чуят какво ще им каже.

— Аз съм д-р Рупърт. — Представи се като васкуларния хирург. — Момиченцето ви ще се оправи. Ако не възникнат непредвидени усложнения, трябва да оздравее.

Марион сигурно щеше да припадне, ако мъжът й не беше до нея да я подхване. Тя избухна в мъчителни, сухи ридания. — Благодаря ви. Благодаря ви.

— Ами ръката й? — попита Джак.

— Успяхме да я спасим, но в момента не мога да ви кажа доколко ще си служи с нея. Кръвообращението й е напълно възстановено, но може да има мускулни и нервни поражения, които ще проличат едва по-късно. Д-р Калахан, ортопедичният хирург, ще дойде след малко да говори с вас. Той ще ви обясни каква физиотерапия ще е необходима. Важното сега е, че оживя и жизнените й показатели са добри.

— Кога ще мога да я видя? — попита Марион.

— Няколко дни ще остане в интензивното отделение, но периодически ще можете да я виждате. Сестрите ще ви уведомят. Д-р Калахан ей сега ще дойде.

Когато близките на Джак и Марион се втурнаха да ги прегръщат, хирургът се обърна към Кий.

— Д-р Малори?

— Не съм аз.

— Аз съм д-р Малори. — Лара протегна ръка. — Домашен лекар съм в Идън Пас.

— Свършили сте чудесна работа, предвид сериозността на случая. Докарахте я точно навреме.

— Радвам се — отвърна тя с уморена усмивка. Снишавайки глас, го попита: — Някакви професионални прогнози за това доколко ще може да движи ръката си?

— Ако трябва да се обзаложа, бих казал над петдесет процента възстановяване. Достатъчно млада е, за да компенсира всяка недъгавост. Ако оздравее напълно, дори няма да си спомня за случилото се. — Той се усмихна изнурено, на лицето му се изписа преумората от изтощителната операция. — Но бас ловя, че никога повече не ще провира ръката си през прозореца на колата.

Отново се здрависаха. Той размени няколко последни думи с Ленардови и се отдалечи по коридора. Съпрузите прегърнаха Лара и тръгнаха да звънят на останалите си роднини и приятели, за да споделят добрата новина, че кризата е минала.

Лара погледна стеснително Кий.

— Май вече приключих.

— Щом кажете и съм готов, док.

Щом се издигнаха във въздуха, напрежението на Лара прерасна в пълна отмала. Събитията през деня й се бяха отразили. Мускулите на цялото тяло я боляха от преумора. Тя разкърши глава, за да отпусне схванатата си шия.

Съзерцаван отгоре, притъмняващият здрач беше прекрасен, но тя не можеше да му се наслади, защото непрекъснато си мислеше как за малко не бе изпуснала Лети Ленард.

Човек най-ясно разбира колко лесно се къса нишката на живота, когато си отиде дете. Всяка смърт я гнетеше, но смъртта на дете направо я изваждаше от равновесие, защото винаги я свързваше с трагичния начин, по който й бе отнета Ашли. В един момент сладкото й момиченце гукаше и издаваше радостни бебешки звуци, в следващия лежеше окървавено и безжизнено.

Очите на Лара се напълниха със сълзи. Гърлото я стегна и заболя. Ако Кий Такет не седеше до нея в тясната пилотска кабина, сигурно щеше да избухне в горчиви сълзи.

Напрегна сили да се овладее. Успя да запази самообладание, докато той приземи хеликоптера на окръжното летище в Дабърт. Посрещна ги механикът.

— Как е момиченцето? — попита той, щом Лара слезе.

— Живо е и му спасиха ръката.