Сандра Браун - Пламъци

— Този пилот може ли да управлява хеликоптер? — попита Лара механика.

— Да, ама нали ви казах, не е…

— Дръжте банката с глюкозата нависоко — нареди на майката. — Следете дишането й — заръча на бащата. Поемаше риск, като оставяше пациентката си, но не вярваше, че бъбривият механик ще успее да обясни колко неотложен е случаят.

Хукна покрай него и тичешком нахълта в хангара. Вътре стояха разглобени няколко самолета. Не се виждаше жива душа.

— Ало? Ало?

Влезе през една врата вляво и се озова в тясна, задушна стаичка. В ъгъла имаше походно легло. Върху него, изтегнат по гръб, спеше мъж и звучно похъркваше.

Беше Кий Такет.

Вонеше на бъчва. Лара се наведе над него и грубо го разтърси за рамото.

— Събудете се. Трябва да ме закарате до Тайлър. Веднага!

Той измънка нещо неясно, избута я и се обърна настрани.

В един ръждясал, хъхрещ хладилник Лара намери няколко кутийки бира, парче вмирисано сирене, сбръчкан портокал и пластмасова кана с вода, която се бе надявала да открие. Хвана я за дръжката, махна капака и лисна съдържанието й в лицето на Кий.

Той изрева и се надигна със свити юмруци и убийствен поглед.

— Мамка ти! — Щом зърна Лара с капещата кана в ръце, той загуби ума и дума от изумление.

— Трябва да ми помогнете да закараме едно момиченце в болницата „Мъдър Франсес“. Дясната й ръка виси на косъм, както и животът й. Няма време за повече приказки или обяснения. Можете ли да ни извозите дотам, без да ни пребиете?

— Мога да летя където и когато си поискам. — Той спусна крака на пода и грабна ботушите си.

Лара се обърна рязко и излезе. Бащата се спусна насреща й.

— Намерихте ли го?

— Идва. — Не се разпростря върху подробностите. По-добре да не знае, че е заварила пилота им да спи като заклан след як запой. Механикът стоеше до един хеликоптер с вдигнат нагоре палец. — Как се казвате? — попита тя младия баща, докато бързаха към пистата.

— Джак. Джак и Марион Ленард. Дъщеричката ни е Лети.

— Помогнете ми да пренесем Лети в хеликоптера.

Измъкнаха я заедно от колата и се спуснаха към хеликоптера. Марион подтичваше до тях, вдигнала банката с глюкозата. Когато стигнаха до „Чопъра“, Кий вече седеше на пилотското място.

Бе включил двигателя, перките се въртяха. Ленардови бяха прекалено разтревожени за дъщеря си, за да забележат, че е разгърден и небръснат, поне кръвясалите му очи бяха скрити зад специалните авиаторски слънчеви очила с огледални стъкла.

Щом се качиха, той извърна глава към Лара и попита:

— Готово ли е?

Тя кимна мрачно. Излетяха.

Беше много шумно да разговарят, но и бездруго нямаше нищо за казване. Съпрузите Ленард седяха вкопчени един в друг, докато Лара следеше кръвното налягане и пулса на момиченцето. Надяваше се, че Кий знае как да стигне до авиостоянката на болницата. Видя, че си е сложил слушалки и устните му мърдат в микрофона.

Обърна глава и изкрещя към нея:

— Открих честотата им и в момента говоря с травматологичния екип. Искат да им съобщим основните й жизнени показатели.

— Кръвно налягане — петдесет на трийсет, пада надолу. Пулс — сто и четирийсет, слаб. Предупредете ги да осигурят васкуларен хирург и специалист ортопед. Ще има нужда и от двамата. Включих я на система.

— Дали ли сте й антикоагулант?

Отначало се поколеба дали да го стори, но после се отказа.

— Твърде малка е. Кръвотечението е временно овладяно.

Кий предаде информацията. Лара продължи да проверява кръвното налягане на Лети, дишането и пулса й. Опитваше се да бъде обективна, но трудно й се удаваше, пациентката беше толкова млада, безпомощна и сериозно пострадала.

От време на време Марион протягаше ръка да докосне косата на своята изгубила съзнание дъщеричка и да погали бузката й. Веднъж прокара палец по пухкавите пръстчета на крачетата й. Този неподправен майчински жест просто скъса сърцето на Лара.

Под тях изникнаха очертанията на града и Кий отново заговори:

— Травматологичният екип чака в готовност. Получихме разрешение за спешно кацане.

Повърхностното дишане на Лети спря внезапно. Лара заби дълбоко пръсти във врата на детето, но не напипа пулс. Джак Ленард извика уплашено:

— Какво има? Докторе? Докторе!

— Изключи.

— Детенцето ми! О, боже, детенцето ми! — разпищя се истерично Марион.

Лара се надвеси над момиченцето и опря върховете на дланите си точно под гръдната кост. Натисна силно няколко пъти, като се мъчеше да възстанови сърдечната дейност чрез свиване и разпускане.