Сандра Браун - Пламъци

Джейнълин се измъкна от укритието си и се спусна да му препречи пътя, като застана между омазаната със сплескани насекоми решетка и изхода.

— Госпожице Джейнълин! — ахна той. — Аз… аз не знаех, че сте тук.

— Какво правиш тук в събота сутринта, Мюли?

Под загара на лицето му изби червенина и той задърпа козирката на шапката си със синята емблема на „Такет Ойл“.

— Знаете не по-зле от мен, че днес обикалях по обектите си.

— След което сте свободен.

— Просто реших да се подготвя за понеделник. Прескочих да взема някои неща.

— На затворена врата и загасени светлини? — Тя посочи към каросерията на камионетката. — И не товарите това оборудване в кола на компанията, а в собствения си пикап, Мюли. Крадете от нас, нали?

— Това оборудване е старо, госпожице Джейнълин. Никой не го използва.

— Затова решихте да го приберете за себе си.

— Нали ви казах, че никой не го използва. Само се похабява.

— Но е закупено и платено от „Такет Ойл“. Нямате право да разполагате с него. — Джейнълин изпъна снага и си пое дълбоко дъх. — Свалете всичко от колата, моля.

Когато свърши, той пъхна палци в колана си и войнствено се изпъчи срещу нея.

— Заплатата ли ще ми намалите или какво?

— Не, няма да ви намаля заплатата. Ще ви уволня.

В държането му настъпи мигновена промяна. Извади палците си от гайките на колана и ги отпусна до тялото. Ръцете му се свиха в юмруци. Заплашително пристъпи две крачки към нея.

— Да имаш да вземаш. Джоди ме е наела и само тя може да ме уволни.

— Което тя моментално ще направи, щом разбере, че крадеш от нея. Но първо ще ти отреже ръката.

— Отде да знаеш как ще постъпи. Пък и нищичко не можеш да докажеш. За твое сведение, тъкмо се канех да ти предложа да купя тия джунджурии от теб.

Тя поклати глава някак тъжно, с чувството, че са я предали.

— Но не го стори, Мюли. Не ми направи такова предложение. Вмъкнал си се тук в събота, смятайки, че няма никой и си натоварил всичко на пикапа си. Съжалявам. Решението ми е окончателно. Можеш да си получиш последната заплата на петнайсети.

— Ах, ти богаташка кучка такава! — процеди подигравателно той. — Ще напусна, ама само защото според мен тая компания е затънала до гуша. Всички знаят, че Джоди бере душа. Да не си мислиш, че можеш да я управляваш добре като нея? — Изсумтя с насмешка. — Никой не гледа сериозно на теб. Направо ти се присмиваме, знаеш ли? Да, след смяна идваме тук и те одумваме. Смешно е как се мъчиш да заместиш майка си, щото няма какво друго да вършиш. Например да се чукаш. Хванали сме се на бас, дали сливата ти още е цяла или не. Аз казвам, че си е там, здрава и читава. И да наследиш всичките мангизи на Такетови, кой ще иска да чука такава метла като теб, нали ще се счупи, щом я яхне?

На Джейнълин й се подкосиха краката от грозните обиди. Ушите й писнаха и кожата й настръхна, сякаш нападната от стотици червени мравки. Като по чудо не се огъна.

— Ако не се махнете оттук за десет секунди, ще извикам шерифа Бакстър да ви арестува.

Той й показа среден пръст и се качи в камионетката си. Запали мотора, натисна до дупка газта и изхвърча от гаража като ракета.

Джейнълин се пресегна, залитайки, към ключа на стената и бързо спусна вратата на гаража, докато се затвори, после се втурна в канцеларийката и се заключи отвътре.

Свлече се на стола зад бюрото, преви се леко в кръста и обхвана лактите си. Беше се опънала на двеста и трийсет фунтов грубиянин, но сега, след като всичко свърши, цялата се разтресе и зъбите й затракаха.

Премисли случилото се и си даде сметка, че беше глупаво да се изпречва пред Мюли. Можеше да й посегне, дори да я убие и никога нямаше да го заподозрат. Щяха да решат, че някой случаен крадец я е очистил — вероятно същият, който бе нахлул в дома на Уинстънови.

Поклащаше се напред-назад върху напуканата винилова тапицерия. Какво я бе накарало да го предизвика? Сигурно притежаваше в гените си зрънце кураж, за който не подозираше. Той бе дал тласък на тази безразсъдна смелост в най-необходимия момент.

Повече от половин час не можа да се успокои. През това време успя да осъзнае последствията от импулсивната си постъпка. Спонтанното й решение да уволни Мюли беше правилно. Сега обаче ще трябва да уведоми Джоди. Не се съмняваше, че Джоди ще я подкрепи, но все пак се боеше да й каже. Може би първо трябва да му намери заместник и тогава да й съобщи. Но как ще го направи? Няма да е лесно да открие такъв опитен работник. Мюли беше добър сондьор…