Сандра Браун - Пламъци

Свърна по чакълената отбивка и изключи мотора на колата. Щом шумът от двигателя затихна, тя се потопи в нестроен хор от звуци на цикади, щурци и жаби. Вятърът шумолеше в листата на младите тополи, които растяха покрай плитките канавки на пътя.

Скръсти ръце на волана и облегна чело върху тях, огорчена от себе си, че се е оставила на Кий Такет да я победи.

Беше постъпила точно както той каза: съдеше го, без да знае фактите. Съществуваха безброй смекчаващи обстоятелства, които биха придали съвършено различен облик на тази привидно жалка връзка. Даваше си сметка, че обстоятелствата не винаги са такива, каквито ни се струват. Неизвестни фактори често променят кривдата в правда, злото в добро, вината в невинност. Нима тя самата не го бе изпитала на гърба си?

Мислите й я задушаваха и тя слезе от колата. От двете страни на пътя, докъдето й стигаше погледът, се ширеше просторна ливада. В близката далечина, под един разклонен орех, се бе разположило да нощува малко стадо. Няколко петролни кладенци, чиито помпи отмерено потракваха, зловещо се открояваха като тъмни, движещи се сенки в мрака. Те ритмично забиваха конските си глави в земята, отдавайки й почит подобно на предани послушници във време на молитва.

Предполагаше, че принадлежат на Такетови.

Не беше валяло повече от седмица и канавката бе суха. Прекоси я лесно и се отправи към бодливата ограда, опасваща пасището. Като внимаваше да не се надене на острите й шипове, тя се подпря на един грапав, кедров кол и с отметната назад глава зарея поглед към звездния свод и яркия полумесец.

„Какво търсиш тук, Лара?“

Често си задаваше този въпрос. Още преди смъртта на Кларк, тя се бореше с мисълта да дойде тук и да си уреди сметките с него, като му постави определени условия. Смяташе да му предяви иск за овъзмездяване заради всички понесени от нея щети.

Той умря, преди да осъществи намерението си. Колкото и трагична да бе кончината му, тя нямаше да попречи на плановете й. Кларк не бе необходим за тяхното изпълнение. Кий беше.

Кий. Той я презираше. Това допълнително затрудняваше задачата й. Но решението й си оставаше непоколебимо. Лекарският й опит я беше научил, че често пъти нещата не могат да се оправят, без да се влошат. Преди една рана да заздравее, тя трябва да бъде разрязана и отровата извадена от нея. Беше готова да понесе и най-страшните мъки, само да усмири духовете, които я преследваха.

Едва тогава би намерила покой, безвъзвратно загубен със смъртта на дъщеря й. Едва тогава би могла да загърби трагедиите от миналото и да продължи по-нататък живота си, било в Идън Пас или другаде.

Годините, откакто се бе завърнала от Монтесангре подир смъртта на Рандъл и Ашли, бяха безпаметно прахосани. Не беше живяла, просто съществуваше. Обладана от отчаяние, душевни терзания и самота, тя прекарваше дните, без да забелязва нищо около себе си. Работата може би щеше да потуши част от болката, но и тази възможност й бе отнета. Беше низвергната, превърната в обект на любопитство и присмех, курвата на Кларк Такет.

И Кий я нарече така. Курва. Джоди мислеше за нея по същия начин. Лара бе прочела унищожителното презрение в очите й. Всъщност не се беше надявала на друго.

Дори собствените й родители я бяха отритнали. Никога не бяха поддържали особено сърдечни отношения с единствената си дъщеря, но след скандала те съвсем се бяха обтегнали. Да не говорим, че изобщо не можеха да разберат намерението й да започне медицинска практика в такова забутано място като Идън Пас, Тексас, още повече, на територията на Такетови.

— Там имат нужда от лекар — каза им Лара, когато гласно изразиха недоумението си, предизвикано от решението й.

— Навсякъде са нужни лекари — възрази баща й. — Защо трябва да отиваш точно там?

— Защото винаги се е напъхвала в най-трудните ситуации, скъпи. — Обади се тихо, но хладно майка й. — С този навик цели само да ни ядосва.

Баща й добави:

— Не е престъпление да избереш пътя на най-лекото съпротивление, Лара. Мисля, че след всичко, което се случи, би трябвало да ти е известно.

Сигурно щяха да бъдат ужасени, ако им беше признала истинската причина да замине за Тексас, затова тя я премълча. В напразен опит да се защити, каза:

— Съзнавам, че няма да е лесно да отворя кабинет там, но не съм получавала по-добри предложения.

— Сама си виновна за това, както и за останалите беди. Ако ни беше слушала с майка ти, нямаше да стигнеш до тоя хал и да си разбиеш живота.