Сандра Браун - Пламъци

— Да не сте ме проследили дотук?

— Всъщност, чаках ви.

— Трогнат съм. Откъде знаете къде да ме намерите?

— Виждал съм ви с тази кола из града. Бие на очи, меко казано.

— На баща ми е.

Линкълнът беше автомобил-ламя, километричен и поне на двайсетина години, но Кий се бе разпоредил в сервиза на Бода го поддържат постоянно в образцово състояние. Винаги го караше, когато си дойдеше у дома и по този начин се усещаше свързан с баща си, когото бе загубил.

Колата отразяваше пламенния темперамент на Кларк младши. Жълта отвътре и отвън, тя грееше с ярки златисти пръски по решетката и джантите. Кий с обич я наричаше „креватомобил“. Джоди се мръщеше на този гален прякор, може би защото знаеше, че се доближава до истината.

— Още накуцвате — забеляза Лара. — Трябва да ходите с патерици.

— Зарежете ги. Адски са неудобни.

— Можете да нанесете непоправими поражения на глезена си.

— Много важно.

— Как е раната ви? Не дойдохте на преглед.

— Нищо й няма.

— Дренажът трябва да се махне.

— Аз си го извадих сам.

— О, така ли. Юначага. Е, поне сте се обръснали… макар и с ножа за маслото.

Не й отговори, защото имаше неприятното чувство, че му се подиграва.

— Редовно ли сменяте превръзката? В противен случай пак може да се инфектира. Раната добре ли зараства?

— Идеално. Вижте какво — каза той и се подпря с лакът върху покрива на колата, — това домашно посещение ли е? Ще ми вземете ли пари за консултацията?

— Този път не.

— Страхотно, докторке, много ви благодаря. Лека нощ.

— Всъщност — рече тя и пристъпи крачка към него, — искам да говоря с вас по един друг въпрос и си помислих, че ще предпочетете да го обсъдим тук, на спокойствие.

— Не сте познали. Не знам за какво искате да говорим, но не съм в настроение да ви слушам. Дори може да се каже, че тая вечер съм доста сприхав. По-добре е да не ми се мяркате пред очите.

Той понечи да се шмугне в колата, но тя го улови за ръката и съвсем го стъписа.

— Не ви липсва дързост, господин Такет. Свалям ви шапка. Или заслугата е на госпожа Уинстън да инсценирате взлом, вместо да ви пипнат в изневяра?

Кий се стресна, но бързо се окопити. Тя го гледаше така сериозно, че той се усмихна.

— Направо да пукнеш. Детето-чудо си въобразява, че е разнищило цялата история.

— Господин Уинстън ви свари в леглото с жена си, нали?

— Защо питате мен? Нали знаете всичко.

— Когато сте бягали, сте си навехнали глезена. За да ви прикрие, госпожа Уинстън е стреляла по вас. Сцената е като извадена от слаб филм. Знаехте ли, че ще стреля?

— Вас какво ви интересува?

— Значи не сте.

— Не ми пъхайте думите в устата — каза сърдито той. — Въпросът ми остава в сила. Вас какво ви интересува? Или просто проявявате нездраво любопитство към интимния живот на другите?

— Интересува ме — отвърна разпалено тя, — само защото вие нахълтахте в клиниката ми и ме нарекохте курва за същото, което и вие сте извършили.

— Не е съвсем същото, нали?

— О, нима? По какво се различава?

— Ние с Дарси не сме засегнали никого.

— Не сте засегнали никого! — извика тя. — Тя е омъжена. Според вас това беше най-тежкият ми грях.

— Не, най-тежкият ви грях е, че са ви хванали.

— Значи, щом съпругът е в неведение, няма нищо нередно да поддържате връзка с нея?

— Е, може би не съвсем. Но не е фатално. Единствените, които страдат от последствията, са самите грешници.

— Едва ли, господин Такет. Вие подлудихте от страх целия град с тази „престъпна вълна“, която дори не съществува.

— Аз не нося вина за това. Фъргъс е превъртял, като е чул Дарси да крещи и да стреля с пистолета. Поувлякъл се е.

— Или просто е използвал мнимия нарушител, за да приспи собствените си подозрения.

Тази възможност също бе хрумвала на Кий, но той не смяташе да си признава.

— Не отговарям за подбудите му.

— Не се ли притеснявате, че подплашихте целия град?

— Подплашил? — присмя се той. — По дяволите! Народът си умира от кеф. Само това чака. Така по-леко ще избие жегата през малкото оставащи тъпи седмици до Празника на труда. Шерифът Бакстър ми каза, че са получени маса съобщения за набези с взлом и за извратени зяпачи из целия град.

Той се изкиска.

— Вземете например госпожица Уини Фърн Луис. Тя живее в стара, зловеща, триетажна къща на Канън стрийт. В Деня на Вси Светии й късахме въжето за простиране, защото беше гадна и стисната и ни даваше само евтини бонбони. Както и да е, вчера Елмо ми каза, че госпожица Уини Фърн се е обадила да се оплаче как някакъв мъж стоял до прозореца на спалнята й и шест нощи поред я гледал как се съблича. Заявила, че не може да го опише или идентифицира, защото винаги се криел зад криновете й, където се „довеждал до сексуална кулминация“, така се изразила пред Елмо. Не знам как не се е пукнал от смях. Зад криновете на госпожица Уини Фърн се спотайва извратен зяпач на кукуво лято, но тя от години не е преживявала такова вълнение, тъй че какво лошо има?