Сандра Браун - Пламъци

— Здравейте, господин Такет. — Момичето отвърна любезно, но явно мислеше за друго. — Танър ме чака — каза на майка си. — Може ли вече да вървя?

— Прибирай се направо вкъщи.

— Но всички отиват до езерото.

— Толкова късно? Не.

— Майко! Всички отиват. Моля те.

Погледът, който Дарси хвърли на Хедър, съдържаше неизречена заплаха.

— До единайсет и половина да си вкъщи. Нито миг по-късно.

Хедър запротестира помръкнала.

— Никой не се прибира толкова рано.

— Щом не си съгласна, не ходи, госпожичке.

Момичето се съгласи. Възпитано си взе довиждане с Кий и отиде при един симпатичен младеж, който я чакаше в основата на подиума.

Докато Дарси спореше с Хедър кога да се прибере, Кий наблюдаваше самотното оттегляне на Лара Малори по пътеката. Осанката й беше изключително изискана. Преди да излезе, тя изви глава и хвърли поглед към подиума.

— Кий?

— Какво? — Кий изпрати с очи лекарката и едва тогава отново съсредоточи вниманието си към Дарси. Проследила посоката на погледа му, тя също се взираше към изхода в дъното на залата.

— Значи нашата скандална нова докторица се появи най-после тая вечер — подхвърли напук. — Има ли честта да се запознаеш с нея?

— Всъщност, да. Тя ме закърпи след твоя изстрел. — Кий изпитваше неистово желание да стопи самодоволната усмивка на Дарси.

— Ти си отишъл при нея? — възкликна тя. — Да не си откачил? Мислех, че ще проявиш благоразумие и ще идеш в болницата, където ще те познаят, но поне е извън града.

— Търсех док Патън. Никой не ми каза, че се е пенсионирал.

— Нито пък, че брат ти докара бившата си любовница на работа в града?

— Не. Нито това.

Помъчи се да потисне издайническите нотки в гласа си, но Дарси и бездруго нямаше да ги забележи. Беше му ясно, че колелцата на пресметливото й мозъче вече се въртят с пълна пара.

— Може да съобщи за огнестрелната рана на шерифа — рече разтревожено тя.

— Може, но се съмнявам, че ще го направи. — Той погледна към изхода. — Има си предостатъчно грижи. Освен това липсват доказателства. Няма куршум. Само е отнесъл къс месо, пронизвайки тялото. — Той се наклони към нея и промълви тихо, да не ги чуят околните. — Заслужаваш жива да те одера, задето стреля по мен. Можеше да ме убиеш, тъпанарка такава.

— Я не ми говори по тоя начин — изсъска тя, което беше трудно постижимо, докато продължаваше да се усмихва уж приятелски. — Ако не бях действала бързо, Фъргъс щеше да ни спипа голи-голенички как се чукаме като зайци. Можеше да ни убие и никой съд в тоя щат нямаше да го тикне в затвора за това.

— Слънчице?

Тя се завъртя сепната, щом чу гласа на мъжа си. Кий вирна брадичка към него за поздрав.

— Здрасти, Фъргъс. Откога не сме се виждали.

— Как си, Кий?

— Горе-долу добре.

Преди години между Фъргъс и Джоди бе възникнала разпра. Касаеше се за петролния участък на Такетови, намиращ се в съседство с мотела на Фъргъс и прилежащия му имот. Подробностите бяха съмнителни, но не особено интересни за Кий и той никога не бе пожелал да задълбава в тях. Допускаше, че Джоди, в жаждата си за петрол и власт, и пари, които той неизменно влечеше със себе си, по някакъв начин бе измамила Фъргъс.

Свадата им не го засягаше, но оттогава Фъргъс винаги се отнасяше с него като с най-долна измет, макар че причината за това можеше да бъде свързана по-скоро с поведението му на младини. Колко пъти с Опосума и цялата тайфа се бяха спасявали от махмурлука в кафето на Фъргъс. Смътно си спомняше как веднъж, след един безумен запой, едва не си изповръща червата в розовите храсти пред мотела му.

Какво пък, Фъргъс не го обичаше, но на Кий не му пукаше.

— Не съм в особен възторг от тая работа, в която ме натопихте с жена ти. Между другото — обърна се той към Дарси, — подавам си оставката. И влиза в сила още сега.

— Не можеш да си подадеш оставката. Дори не си започнал.

— Още по-добре. Не съм настоявал да ме избирате в никакъв Комитет за контрол над престъпността. И не настоявам. Намерете си друг съпредседател.

Тя го дари с най-ослепителната си усмивка.

— Явно иска да му се молим, Фъргъс. Защо не идеш да докараш колата отпред? Ще дойда направо там. В това време ще се опитам да повлия на Кий и на противния му начин на мислене.

Кий видя как Фъргъс се отправи бавно зад кулисите на сцената, пожелавайки „лека нощ“ на пазача, който търпеливо изчакваше всички да си тръгнат, за да може да заключи залата.

Щом мъжът й се отдалечи достатъчно, за да не ги чуе, Дарси моментално се обърна към Кий. С приглушен глас му каза: