Сандра Браун - Пламъци

Джейнълин притежаваше нежно лице и бяла кожа. Устата й бе малка, а носът дългичък, но подобно на братята си, имаше такива изумителни сини очи, че те компенсираха останалите й недостатъци.

Влиянието на Джоди върху нея бе повече от явно — в облеклото й липсваше всякакъв стил. Но докато в дрехите на Джоди се усещаха далечни модни веяния, при Джейнълин те напълно отсъстваха. Видът й бе направо размъкнат. Строгата прическа безмилостно я загрозяваше. Сякаш нарочно се стараеше да изглежда непривлекателна, за да остане незабелязана и да може да се крие в тежката сянка на Джоди.

Кий вървеше най-отзад. За разлика от майка си, той не мина по пътеката като вихър. Спираше се на всяка крачка, за да отговаря на поздравите и да си разменя шеги с хората, с които явно не се е виждал скоро. Лара долови някои откъслечни приятелски реплики.

— Да не повярваш на очите си! Кий Такет — цял целеничък!

— Ей, Опосум! Гадна мутро, как я караш?

Докато мъжът, наречен Опосум, разправяше надълго и нашироко за преуспяващия си бизнес с фуражи и изкуствени торове, Кий случайно зърна Лара. Когато повторно обърна очи към нея, мускулите на корема й се свиха. Погледите им се срещнаха и останаха кръстосани, докато Опосума, несъмнено приел прякора си заради злополучната прилика с въпросното двуутробно животинче, не му зададе директен въпрос.

— Извинявай, какво каза? — Кий отлепи очи от Лара, но дотогава Опосума и останалите, седнали наблизо, бяха забелязали кой е приковал вниманието му.

— Ъъъ, казах… — Опосума така съсредоточено местеше лъскавите си очички ту към Лара, ту към Кий, че не можеше да повтори въпроса си.

За щастие, точно в този момент директорът на училището реши да пристъпи към катедрата. Заговори в микрофона. Нищо не се чуваше. Той завъртя няколко копчета и изведнъж проглуши ушите на всички с:

— Благодаря, че се отзовахте на поканата ни тази вечер. — Накрая успя да нагласи силата на звука и повтори приветствието си.

Кий обеща на Опосума да се срещнат на другия ден за по една бира и се присъедини към Джоди и Джейнълин на първия ред, където кметът им беше запазил места.

Събранието започна под председателството на директора. Той запозна присъстващите с членовете на семейство Фъргъс Уинстън, които се появиха вкупом иззад златистите плюшени завеси. Лара ги заразглежда с интерес. Момичето, представено като Хедър, се беше свило от притеснение, че я виждат с родителите й на такова публично място. Госпожа Уинстън съвсем нямаше вид на човек пред срив, както директорът заяви със сериозен тон. Напротив, направо пращеше от здраве, неукротима енергия и жизненост, под светлините на подиума червената й коса изглеждаше огнена. Тя престорено скромно улови мъжа си под ръка.

Лара моментално изпита недоверие към нея.

Фъргъс беше висок, прегърбен мъж. Рядката, прошарена коса едва покриваше островърхата му, олисяла глава. Широката му уста бе нарязана от дълбоки бръчки, но когато зае мястото на директора зад катедрата и започна да разказва за сполетялото ги премеждие, не се усмихваше.

Лара се наклони леко вляво и успя да зърне Кий Такет, седнал до сестра си. Беше се облакътил на страничните облегалки и потупваше събраните си пръсти пред устата. Навехнатият глезен бе подпрян върху коляното на другия крак. Беше се смъкнал на стола и неспокойно въртеше очи, като че цялата процедура му беше безкрайно досадна и с нетърпение, присъщо на отегчено момче в църква, очакваше края й.

Лара отново погледна към подиума и забеляза, че не само тя наблюдава Кий. Госпожа Уинстън също бе впила очи в него. Изражението й беше лукаво, почти самодоволно.

— Ами това е, което исках да ви кажа — заключи господин Уинстън. — Единственото, което бих добавил, е да се оглеждате за съмнителни личности, за непознати елементи из града, и да съобщавате за всички необичайни случки на шерифа. — под съпровода на ръкоплясканията той отстъпи микрофона на шерифа.

Елмо Бакстър беше немарливец, който се движеше с бързината на охлюв и с умореното изражение на басет.

— Благ’дарен съм на Фъргъс и Дарси, че споделиха с нас преживяването си. — Той премести тежестта си на другия крак. — Но не си пъхайте в главите тъпата идея да спите със зареден пистолет под възглавницата. Ако забележите следи от взлом или мернете непознат субект да се мотае из квартала, веднага уведомете участъка. Аз или Гюс ще извършим необходимата проверка според установения полицейски ред.

— Да не сте посмели да се саморазправяте, чувате ли? С градския съвет решихме, че трябва да създадем Комитет за борба с престъпността, каквито има в големите градове. Този комитет ще организира хората в отделните квартали да следят какво става и да държат всички в течение. Естествено, аз ще бъда председател. Готов съм да приема други кандидатури.