Сандра Браун - Пламъци

Когато се върна в Идън Пас, бъдещето й не изглеждаше никак розово. Случайно се отби да закуси в мотела „Зеления бор“. На вратата на претъпканото кафене я посрещна ухилената конска физиономия на Фъргъс Уинстън, заклет ерген на средна възраст.

Вместо да чете менюто. Дарси наблюдаваше как Фъргъс маркира бележките на касата. Още преди да е преполовила чашата с кафето си, тя стигна до жизненоважно решение. След два часа получи работа. А подир две седмици си хвана и съпруг.

В първата брачна нощ Фъргъс повярва с цялото си сърце, че се е оженил за девица, а след няколко седмици, когато Дарси му съобщи, че е бременна, той нито за миг не се усъмни, че детето може да е от друг.

За толкова години нито веднъж не му бе минало през ума, макар че Хедър се бе родила почти осем седмици „преждевременно“ и все пак тежеше седем и половина фунта, колкото едно напълно здраво бебе.

Фъргъс дори не се сещаше за тези несъответствия, защото Дарси непрекъснато ангажираше вниманието му с мотела. С течение на времето Дарси бе успяла да го убеди, че умният бизнесмен прави пари, като ги харчи. Той подобри кухнята, модернизира вътрешното обзавеждане на мотела и плати за рекламни пана покрай междущатската магистрала.

По един въпрос обаче Фъргъс не отстъпваше. Само той имаше достъп до счетоводните книги на мотела. Колкото и настойчиво да го придумваше Дарси, Фъргъс водеше сметките лично. Предполагаше, че той вероятно укрива част от приходите си, за да не плаща данъци, срещу което тя нямаше нищо против. Беше я яд обаче, защото ако й даваше да преглежда сметките, можеше да открие някои пропуски. Но за шестнайсет години брак той не бе мръднал от първоначалното си становище. Това беше един от малкото спорове помежду им, който Дарси винаги губеше.

Фъргъс бе ергенувал доста дълго и бе напълно прехласнат от младата си, красива, червенокоса жена и тяхната дъщеря, твърдо убеден, че е най-щастливият човек на света. Беше щедър съпруг. Бе построил за Дарси най-прекрасната къща в Идън Пас и й бе предоставил пълна свобода на действие да я обзаведе с помощта на дизайнерските бюра в Далас и Хюстън. Всяка година тя караше нова кола. Беше любещ баща за Хедър, която го въртеше на малкото си пръстче със същата лекота, както майка си.

Държеше се спокойно и доверчиво, дори когато Дарси хвана първия си любовник три месеца след раждането на Хедър. Беше гост на мотела, търговец на седла от Ел Пасо, пътуващ за Мемфис. Използваха 203 стая. Не беше трудно да излъже Фъргъс, че ще отскочи да види майка си за няколко часа.

Въпреки честите си изневери, Дарси искрено обичаше Фъргъс, главно защото неговото обществено положение бе издигнало значително нейното, а и защото задоволяваше и най-малките й прищевки. Тя му се усмихна, когато го видя да слиза по стълбите под ръка с Хедър.

— Хубава двойка сте — каза. — Целият град ще бъде на събранието довечера и очите на всички ще бъдат вперени в семейство Уинстън.

Хедър се ококори и завъртя очи.

Фъргъс беше прекалено напрегнат, за да забележи физиономията й.

— Макар че направо ми призлява, като се сетя какъв е поводът за него. — Той въздъхна и се втренчи в лицето на любимата си съпруга. — потръпвам при мисълта, че онзи крадец е могъл да те нарани.

— И на мене ми настръхва косата. — Дарси го потупа по бузата, после припряно се освободи от прегръдката му. — по-добре да вървим, че ще закъснеем. От друг страна — добави тя със самодоволна усмивка, — нали не могат да почнат без нас?

Лара имаше специални причини да присъства на градското събрание.

Ако в Идън Пас се надигаше престъпна вълна, тя трябваше да знае. Живееше сама и се налагаше да вземе мерки, за да защити себе си и своето имущество.

За бъдещето й в Идън Пас също беше важно да се включва дейно във всички обществени прояви на населението. Вече си бе купила абонаментна карта за целия местен футболен сезон и бе дала своята лепта във фонда за закупуването на нов светофар, който да бъде поставен на единственото оживено кръстовище в центъра на града. Ако се появяваше често на най-посещаваните места, например в супермаркета и бензиностанцията, може би хората ще престанат да я възприемат като външен човек. Може дори да я приемат, напук на Джоди Такет.

Третата причина, поради която искаше да присъства на събранието, беше от много по-личен характер. Струваше й се странно, че отприщването на престъпността съвпадаше с появата на Кий Такет в кабинета й — прострелян от куршум и кървящ. Изглеждаше почти невероятно да се е опитал да проникне в дома на Фъргъс Уинстън, за да краде, но съвпадението бе прекалено абсурдно и, за собствено успокоение, тя държеше да си го изясни.