Сандра Браун - Пламъци

— За бога, Фъргъс, не ме интересува — прекъсна го нетърпеливо тя. — по-скоро свършвай с обличането, моля те. Отивам да подгоня Хедър.

Дарси се понесе крадешком по коридора на горния етаж в просторната им къща към спалнята на тяхното единствено дете.

— Хедър, готова ли си?

Почука по навик, но влезе без да чака позволение.

— Хедър, зарежи тоя проклет телефон и се обличай!

Шестнайсетгодишното момиче затисна с шепа слушалката.

— Готова съм, мамо. Говоря си с Танър, докато стане време да тръгваме.

— Вече тръгваме. — Дарси грабна слушалката от ръцете й, каза нежно: — До чуване, Танър — и я тръшна върху вилката.

— Мамо! — възкликна Хедър. — Колко си груба! Направо ще умра! Толкова си гадна с него! Защо го направи?

— Защото в момента ни очакват в училището.

— Но още няма шест и половина. Там трябва да сме чак в седем.

Дарси отиде до тоалетната масичка на дъщеря си и взе да рови из шишенцата й с парфюм, докато си избра един, след което се напръска с него.

Хедър се подразни и попита:

— Нямаш ли си свой парфюм? Зарината си с какви ли не. Защо използваш моя?

— Прекалено дълго киснеш на телефона с Танър — каза Дарси, без да обръща внимание на оплакването й.

— Не е вярно.

— Момчетата не обичат лесните момичета.

— Майко, моля те, не ми бърникай в кутията с бижутата. Винаги оставяш всичко наопаки, щом я пипнеш. — Хедър се пресегна зад Дарси и затвори капака.

Дарси я избута и предизвикателно отвори капака на светлоливата кутийка от кадифе.

— Какво криеш вътре, та не искаш да го видя?

— Нищо!

— Ако пушиш марихуана…

— Не пуша!

Дарси претърси съдържанието на кутийката за бижута, но намери само куп обеци, гривни, пръстени, медальони и наниз перли, които Фъргъс беше купил за Хедър в деня на раждането й.

— Видя ли? Нали ти казах.

— Я се дръж по-прилично, госпожичке. — Тя хлопна капака и измери Хедър с критичен поглед. — И преди да тръгнем, вземи да изтриеш половината от тия сенки на очите си. Приличаш на пачавра.

— Не е вярно.

Дарси измъкна една книжна салфетка и я пъхна в ръката на Хедър.

— Сигурно и когато излизаш с Танър Хоскинс поведението ти не е по-различно.

— Танър ме уважава.

— На кукуво лято. В акъла му се върти само как да ти свали гащите и същото важи за всеки мъж, когото ще срещнеш по-нататък.

Дарси загърби възраженията на Хедър, напусна стаята и слезе долу. Чувстваше се доволна от себе си. Тя смяташе, че родителите никога не бива да позволяват на децата да им се качват на главите и затова държеше Хедър изкъсо като вързано кутре. Хедър се отчиташе за всяка минута на Дарси, която настояваше да знае къде се намира дъщеря й, с кого и за колко дълго. Според Дарси Уинстън, само добре осведоменият родител може да упражнява необходимия контрол за отглеждането на едно подрастващо хлапе.

Общо взето Хедър беше послушно дете. Претоварената училищна програма не й позволяваше да се занимава с щуротии, но през лятото, когато свободното време беше в излишък, съществуваха безброй възможности да си навлече някоя беля.

Бдителността на Дарси не се дължеше толкова на майчински инстинкт, колкото на спомените от собствената й младост. Бяха й известни всички хитрини, които дечурлигата прилагат на лековерните си родители, защото лично ги беше изпробвала, по дяволите, колко от тях сама беше измислила.

Ако майка й бе проявявала повече строгост и бе следила по-внимателно кога излиза и кога се прибира, младостта на Дарси можеше да продължи и по-дълго. И нямаше да се наложи да се омъжи на осемнайсет.

Бащата на Дарси бе зарязал майка й, когато Дарси беше на девет години и, докато отначало тя съчувстваше на майка си, скоро започна да я презира. С течение на времето презрението й прерасна в открит бунт. На възрастта на Хедър, Дарси вече се движеше с една разюздана компания, която се напиваше всяка вечер и често си разменяше сексуалните партньори.

Завърши гимназия на косъм — всъщност благодарение на минета, който направи на един учител по биология с дебели лупи и потни ръце. През лятото, след тържеството за раздаване на дипломите, забременя от един барабанист, който свиреше в оркестър за кънтри музика. Издири го чак в Де Ридър, Луизиана, където той заяви, че изобщо не я познавал. До известна степен Дарси се радваше, че се бе отрекъл от нея. Беше некадърен скапаняк, друсльо, дето потрошаваше до стотинка мизерните си приходи от оркестъра за наркотици, за да ги пуши, смърка или боцка във вените си.