Сандра Браун - Пламъци

Тържествената зала на гимназията, гордостта на компактно изграденото училище, нерядко се използваше като градски обществен център. Лара пристигна рано, но паркингът вече бе претъпкан с леки коли, пикапи и мини-фургони. Събитието бе провъзгласено за „жизненоважно“ от местния вестник. В него се цитираха думите на шерифа Елмо Бакстър: „Всички трябва да дойдат на това събрание. От гражданите на Идън Пас зависи да спрат изрива на престъпност, преди да е станало късно. Да го пресекат в зародиш, така да се каже. Градчето ни е чисто и почтено и докато аз съм шериф, ще си остане такова.“

Подканата му бе свършила добра работа. Лара представляваше само част от тълпата, устремила се към силно осветеното здание. Щом влезе в залата обаче, веднага я забелязаха. Зад гърба й се разнесоха шушукания. Те се заглушаваха от врявата на прииждащите хора, но въпреки това тя ги долови.

Помъчи се да не обръща внимание на извърнатите глави и втренчените погледи, усмихна се любезно и поздрави познатите лица — господин Хоскинс от супермаркета, чиновничката от пощата и неколцина други, които се бяха осмелили да прекрачат негласната забрана на Джоди Такет и да потърсят лекарските й услуги.

Вместо да остане в дъното на залата, където имаше свободни места, което щеше да е удобно, но проява на малодушие от нейна страна, Лара продължи напред по централната пътека, където беше най-претъпкано. Мерна Нанси с Клем Бейкър и цялата им челяд. Нанси й направи знак да седне при тях, но тя поклати глава и зае един стол на третия ред.

Куражът, с който посрещаше враждебното отношение на околните, беше престорен. Притесняваше се от езиците, които я одумваха зад гърба й и от десетките очи, впити в тила й, повечето критично. Знаеше, че интимни части от живота й се обсъждат с приглушен тон, така че децата да не чуят за безсрамната уличница, която се намира сред тях.

Лара не можеше да държи сметка на хората за мислите и приказките им, но въпреки това се измъчваше, че упражняват насилие над характера й и тя с нищо не е в състояние да ги спре. Единственият начин да се самосъхрани би бил да се затвори вкъщи, но за нея това не беше приемлив изход. Имаше пълно право да присъства на обществени прояви. Защо трябва да се плаши от клюките на разни безгръбначни същества, оставили се да бъдат манипулирани от една застаряваща дърта кучка, в каквато за нея се бе превърнала Джоди Такет.

Очевидно госпожа Такет имаше много по-високо мнение за себе си. Когато влезе с преднамерено светско закъснение, тя тръгна по централната пътека, без да се обръща ни наляво, ни надясно. Явно смяташе, че приветливостта е или губене на време, или е под достойнството й. Във всеки случай, не се спря да размени по някоя дума дори с онези, които я заговориха.

Имаше войнствена осанка, но Лара бе очаквала, че ще се откроява с по-внушителна външност. Кларк бе описал майка си най-подробно и Лара веднага я позна, но в представите й Джоди беше нещо средно между Джоун Крауфорд и Жана Д’Арк.

В действителност Джоди се оказа ниска, набита, побеляла жена, съвсем невзрачна на вид, облечена в скъпи, но старомодни дрехи. Ръцете й бяха груби и без бижута. Биеха на очи острите й, почти мъжки, черти на лицето и прословутата желязна воля, която се излъчваше от цялата й същност.

Тълпата притихна, докато тя минаваше по пътеката. Пристигането й послужи като сигнал, че събранието може да започне. Без съмнение, тя беше най-важната гражданка на Идън Пас, с която всички се съобразяваха.

Вероятно единствено Лара сред публиката разбра, че Джоди Такет е сериозно болна.

Около устата и очите й се забелязваха издайническите бръчки на страстна пушачка. Освен това кожата й изглеждаше много крехка. Раменете й бяха осеяни със синини и петна. Когато подаде ръка на кмета, Лара забеляза, че кожичките около ноктите й са удебелени. Всички тези признаци бяха симптоми на предстоящи артериални проблеми.

По петите на Джоди вървеше млада жена, горе-долу на възрастта на Лара. Усмивките, които хвърляше наоколо, макар и неуверени, бяха искрени. Тя като че се смущаваше да бъде център на вниманието редом с майка си. Джейнълин напълно отговаряше на описанието, направено от Кларк. Веднъж бе казал за нея, че прилича на мишка, но не с лошо чувство.

— Татко даваше душата си за нея. Може би ако не си бе отишъл толкова рано, тя щеше да разцъфне. Майка ми никога не е имала време да се занимава с възпитанието й. Беше прекалено заета да върти бизнеса. Предполагам, че покрай такива като мен, Кий и майка ми, все напористи елементи, сестричката ми нямаше как да не израсне тиха и срамежлива. Рядко й предоставяхме възможност да се обади.