Сандра Браун - Пламъци

— Предлагам себе си — обяви Дарси Уинстън с ясен, висок глас.

Думите й бяха посрещнати с бурни ръкопляскания. Фъргъс стисна ръката й и я погледна с открито обожание.

— И бих искала Кий Такет да бъде включен като съпредседател — добави Дарси.

Кий изведнъж се сепна. Ботушът му се стовари с все сила на пода и Лара видя как лицето му се сгърчи.

— Какви, по дяволите, ги дрънка тая? — Всички се засмяха на слисването му. — Та аз дори не живея вече тук. Освен това, какво разбирам от комитети?

Развеселеният шериф подръпна издълженото си ухо.

— Според мен, не е задължително да разбираш от комитети, но ако има някой, който знае как да се пази, това си ти. Нали, Джоди?

Тя погледна през Джейнълин към сина си.

— Мисля, че трябва да приемеш. Откога не си се включвал в общественополезна дейност?

— Откакто изведе „Неустрашимите Дяволи“ на щатското първенство! — Опосума изскочи на централната пътека и размаха ръце високо над главата си. — Да подкрепим непобедимия номер единайсети, Кий Такет!

Изправиха се и други и също нададоха одобрителни възгласи, по-шавливите дечурлига използваха промеждутъка да се измъкнат от опеката на родителите си. По-буйните тийнейджъри си заподмятаха топки и се втурнаха към изходите. Беше изключено отново да се въдвори ред, затова шерифът Бакстър приближи устни плътно до микрофона и каза:

— Които са „за“ да гласуват. Предложението е прието. Свободни сте. Внимавайте, като карате към къщи.

Лара бе понесена от тълпата към пътеката. Застанала на пръсти, успя да види как Дарси Уинстън повелително маха на Кий да се качи на подиума при нея. Приличаше на жена, напълно способна да застреля побягналия си любовник, за да не бъде хваната натясно с него. В постоянно нацупените й устни и скосени очи се четеше пресметливост.

— Извинете.

Лара откликна на вежливата молба, изречена зад гърба й, отмести се встрани и едва тогава се обърна, за да се извини за забавянето. Озова се очи в очи с Джейнълин.

Джейнълин плахо се усмихваше, но усмивката й мигом замръзна и тя ахна от изумление. Зяпна като втрещена Лара.

— Здравейте, госпожице Такет — каза учтиво Лара. — Извинете, че ви препречих пътя.

— Вие сте… вие сте…

— Лара Малори.

— Да, аз…

Джейнълин дори на смогна да измисли подобаващ отговор, Джоди не й даде възможност да се обади.

— Какво си се спряла, Джейнълин? — Когато забеляза Лара, лицето й се изопна от злоба.

— Най-после да се срещнем, госпожо Такет — каза Лара и подаде дясната си ръка.

Джоди не обърна внимание нито на протегнатата й ръка, нито на поздрава. Само побутна дъщеря си да върви.

— Побързай, Джейнълин. Имам нужда от чист въздух.

За няколко секунди Лара се почувства вцепенена от унищожителния взор на Джоди. Но случайната им среща не бе минала незабелязано и тя скоро усети как тълпата внимателно я заобикаля. Смутено сви дясната си ръка. Докато пристъпваше по пътеката, всички се отдръпваха. Сякаш бе прокажена. Никой не я удостояваше дори с поглед.

На изхода тя се спря и извърна очи към подиума. Кий се беше качил при госпожа Уинстън. Лара презрително се отдалечи. Бяха си лика-прилика.

Понеже Дарси беше хитра като лисица, Кий бе принуден да отиде при нея на подиума. След като положи специални усилия да привлече вниманието върху него, щеше да събуди любопитството на присъстващите, ако не откликне на молбата й.

Придвижвайки се към подиума, той се опита да открие Лара Малори в тълпата и с ужас установи, че разговаря с майка му.

Видя как Джоди отблъсна протегнатата й ръка и припряно натири Джейнълин по пътеката. За нейна чест д-р Малори не трепна и запази самообладание. Не се разрева, нито ги обсипа с обиди зад гърба им. Остана с високо вдигната глава и с грациозна походка се оттегли към изхода.

Кий се изкуши да хукне подире й и… какво можеше да направи?

Да я попита защо се е лепнала за брат му, когато във Вашингтон е тъпкано с разгонени мъжкари, които горят от желание да се чукат.

Да я накара да напусне града преди зазоряване или… какво?

Ще изглежда като пълен глупак, а той не искаше да й доставя подобно удоволствие. Освен това трябва да си уреди сметките с Дарси. Най-добре първо да ликвидира този проблем и едва тогава да се захваща с нови.

Изкачи се по стълбите към подиума.

— Какво, по дяволите, си намислила, Дарси?

— Здрасти, Кий! — Тя беше разцъфнала в усмивка и въпреки начумереното му изражение, насила взе да го представя. — познаваш ли се с дъщеря ми? Хедър, това е господин Кий Такет.