Сандра Браун - Пламъци

Буи Кейто.

Името му ненадейно изникна в съзнанието й и накара сърцето й да се разтупти. Много пъти се сещаше за него, съвсем не случайно, по-често от допустимото и повече, отколкото би искала да си признае. Нерядко се улавяше да мечтае за кривокраката му походка и да си спомня как кафявите му очи гледат на света с тъжен цинизъм.

Би ли се осмелила да му се обади и да го пита дали още търси работа?

Сигурно вече е напуснал града.

Освен това кой глупак би наел бивш затворник, след като е уволнил служител за кражба?

Джоди ще изпадне в паника. Кръвното й ще скочи и ако се разболее тежко, Джейнълин ще бъде виновна.

Изреди поне десетина сериозни възражения, но взе телефонния указател и потърси номера на „Палмата“. Оттам отговориха още след първото позвъняване.

— Там ли е… Да, търся… Кой се обажда, моля? — Куражът й бе изпаднал в летаргия.

— Кого търсите?

— Ами, обажда се Джейнълин Такет. Търся…

— Няма го.

— Моля?

— Брат ви го няма. Беше снощи след събранието в училището. Остана около половин час. За нула време шмръкна две двойни. После си тръгна. Каза, че отива да хвръкне. — Мъжът се изкиска. — Пари да ми дават, не бих се качил на самолета му. С тоя скоч в търбуха и при гадното му настроение.

О, боже прошепна Джейнълин. „Креватомобилът“ го нямаше на обичайното място сутринта. С надежда бе приела липсата му като знак, че Кий е станал рано и е излязъл, а не че изобщо не се е прибирал.

— Тук е Хап Холистър, госпожице Джейнълин. Аз съм собственик на „Палмата“. Ако Кий се появи, да му предам ли нещо? Вкъщи ли да се обади?

— Да, моля. Бих искала да се уверя, че е добре.

— О, по дяволите, знаете го какъв е Кий. Може да се грижи за себе си.

— Все пак кажете му да позвъни.

— Дадено. До чуване.

— Всъщност, господин Холистър — побърза да вметне Джейнълин, — аз се обаждах по друга причина.

— Е? — рече той, когато тя се поколеба.

Джейнълин избърса потната си длан в полата.

— При вас още ли работи младеж, на име Буи Кейто?

Лара плевеше лехата си с петунии, когато от близкия ъгъл връхлетя едно синьо комби, прескочи бордюра, устреми се по алеята за колите пред къщата й и със скърцане закова спирачки върху насипания чакъл. Шофьорската врата се отвори с трясък и от нея излетя млад мъж по бански гащета с обезумял от страх поглед.

— Докторе! Момиченцето ми… тя… ръката й… Господи, божичко, помогнете ни!

Лара хвърли градинарската си лопатка и изхвърча от цветната леха като бегач от стартовата линия. Хукна към колата, пътем смъквайки ръкавиците си, и отвори вратата от другата страна. Жената, която седеше там, беше още по-истерична от мъжа. В скута й имаше около тригодишно дете. Всичко беше потънало в кръв.

— Какво се е случило? — Лара се надвеси в колата и внимателно освободи детето от ръцете на жената. Кръвта бе яркочервена — явно от артериален пробив.

— Пътувахме към езерото — изхлипа мъжът. — Лети седеше отзад, беше си подала ръката през прозореца. Не предполагах, че съм толкова близо до ъгъла, когато завих. Телефонният стълб… о, боже, о, господи!

Ръката на детето бе почти отрязана. Ябълковидната раменна става грозно стърчеше навън. От разкъсаната артерия шуртеше кръв. Кожата й бе станала направо синя, дишането — повърхностно и учестено. Не реагираше.

— Дайте ми хавлиена кърпа.

Мъжът изтегли една от купчината върху задната седалка и я подаде на Лара. Тя я притисна към раната.

— Дръжте я там, докато се върна. — Майката кимна, макар че продължаваше да плаче. — Натискайте с все сила. — На бащата каза: — Разчистете колата отзад.

Спусна се към входа на клиниката. Докато събираше необходимите принадлежности за включване на система с глюкоза, позвъни на службата за авио-бърза помощ към болницата „Мъдър Франсес“ в Тайлър.

— Обажда се д-р Малори от Идън Пас. Нужен ми е хеликоптер. Пациентът е дете. Намира се в шоково състояние, има недостиг на кислород, значителна загуба на кръв, без реакции. Дясната му ръка е почти откъсната. Липсват признаци за мозъчни, гръбначни или шийни наранявания. Може да бъде превозвано.

— Бихте ли я откарали до окръжната писта за кацане в Дабърт?

— Да.

— И двата ни хеликоптера са на повикване. Ще ви пратим някой при първа възможност.

Лара окачи слушалката, грабна лекарското си куфарче и отново изтича навън. В пристъп на безумна паника бащата беше изпразнил багажника на колата. По алеята бяха нахвърляни спаднали плажни дюшеци и вътрешни гуми, кошница за пикник, шест бутилки с безалкохолни напитки, два термоса, хладилна чанта и едно вехто ватирано одеяло.