Сандра Браун - Пламъци

— Слава тебе. Бях си рекъл, че с него е свършено. Ей, Кий! Бива си го „Чопърчето“, а?

— Супер е, Болки — съгласи се той и даде ключовете на механика.

Лара посочи колата на Ленардови.

— Бихте ли се погрижили да я почистят, преди хората да дойдат да си я приберат?

— Вече го сторих — отвърна й механикът. — Бо прати едно момче от гаража да измие кръвта.

— Много мило от ваша страна, господин… Болки, нали?

Той кимна.

— Болки Уилис. Приятно ми е, мем. — И протегна ръка на Лара.

Тя я пое.

— Д-р Лара Малори.

— Да, мем, така си и помислих.

— Сигурна съм, че семейство Ленард ще оценят съобразителността ви.

— Идеята не беше моя. Кий се обади от Тайлър и го предложи.

Изненадана, Лара го погледна. Той сви равнодушно рамене.

— Реших, че както и да приключи всичко, едва ли ще искат нещо да им напомня за станалото. Готова ли сте да тръгваме?

— Да тръгваме? — Тогава осъзна, че е без кола. — О, ще ви затрудни ли, ако…

Той посочи към жълтия линкълн, паркиран в другия край на хангара.

Лара помоли Болки да благодари на състезателя по голф, който им беше услужил с хеликоптера.

— Предайте му да ми изпрати сметката за направените разходи.

— Дадено. — Той й козирува и махна за сбогом на Кий.

— Ще очаквам сметка и от вас, господин Такет — каза, когато стигнаха до линкълна. — по колко вземате?

Той отвори широко вратата до шофьора и я изчака да се качи.

— Зависи от услугата.

Без да се усмихва, тя се пъхна в колата и седна с втренчен в предното стъкло поглед.

Щом излязоха на магистралата за града, Кий забеляза:

— Знаете ли, чувството ви за хумор хич го няма. Никога ли не се смеете?

— Само ако чуя нещо смешно.

— О, разбрах. Явно не съм забавен.

— Сексуалните закачки отдавна не ми допадат. Твърде много са ме подлагали на тях, за да ми се струват забавни.

Той протегна дългото си тяло, за да се намести по-удобно на седалката. Кожата приятно изскърца.

— Предполагам, че това е цената, която плащаш, като те хванат в секс-скандал.

— Само част от нея.

Той й отправи искрено възхитен поглед, после отново съсредоточи вниманието си върху пътя. Пътуваха в мълчание, колата се носеше плавно по еднопосочното платно на шосето в припадащия здрач.

— Гладна ли сте?

Не се беше сещала за това, но щом я попита, осъзна, че стомахът й стърже. Сутринта, преди да се заеме с плевелите в цветната си леха, бе глътнала само малко кисело мляко и две чаши черно кафе.

— Да — призна тя.

— Обичате ли ребърца?

— Защо?

— Знам къде правят най-хубавите на света. Мислех да се отбием там.

Тя сведе очи към дрехите, които й бе донесъл в болницата.

— Макар да съм ви безкрайно благодарна, че ми помогнахте да се преоблека, с тоя вид не съм за пред хора.

Той гръмко се изсмя.

— Даже сте прекалено наконтена за „Боби Скарата“.

— Прякорът му е съвсем уместен.

— Но не е дошло от скарата, а от пърленето му на скара. — Тя го изгледа с любопитство. — Една вечер Боби Симс си навлякъл омразата на някакъв ездач на бикове, на име Малкия Пит Поли. Отишли на танци след родео и се сбили заради жена. Боби надвил и се присмял на Малкия Пит, който винаги си е бил доста докачлив, че е висок само пет стъпки, и то с ботушите. По-късно същата вечер Малкия Пит си отмъстил и запалил къщата на Боби. Боби успял да се измъкне навреме, но косата му почти изгоряла. Цели шест месеца ходеше като гол охлюв и смърдеше на пушек. Всички започнаха да му викат „Скарата“. Оттогава някак от само себе си му пасна този занаят.

Лара подозираше, че разправя врели-некипели, но преди да изрече съмненията си, той сви на паркинга пред някакво ресторантче.

— Хмм. Претъпканичко е тая вечер.

— Но това е кръчма! — възрази тя. По края на покрива бе окачена самотна гирлянда от жълти лампички, много от които дори не светеха. Те бяха единствената украса на заведението. — Аз не влизам.

— Защо? — Той се извърна към нея. — Да не би да сте прекалено изискана за нашата компания?

Беше я поставил натясно. Ако откаже да влезе с него, пак ще я обвини, че е лицемерка, превзета снобка, която няма право да съди другите, щом и тя не е безпогрешна.

От друга страна, не искаше да плъзнат слухове, че Кий Такет я разкарва насам-натам из града. Как ще се развържат злите езици! Значи не стига, че докторицата опропасти сенатора Такет, ще рекат хората, ами сега е хвърлила око на по-малкия му брат.

Но с клюките ще се оправя, като му дойде времето. В момента по-важно беше да отклони презрението на Кий. Тя отвори вратата от своята страна и слезе. На лицето му сияеше непоносимо самодоволна усмивка, когато я настигна на входа и й стори път.