Сандра Браун - Пламъци

Заведението отвътре беше също толкова непривлекателно, колкото и отвън. Под тавана се стелеше пелена от цигарен дим, от което приглушеното осветление изглеждаше още по-слабо. Вонята на бира се носеше из въздуха със същата сила, както звуците на барабана, изтръгнати от шарения музикален автомат в дъното. Няколко двойки се друсаха на тесния дансинг. Дълъг бар заемаше една от стените, а масите бяха пръснати из мрачните ъгли на помещението.

Всички глави се извиха към вратата, когато влязоха. Жените заоглеждаха Кий, мъжете се вторачиха в Лара. Смутена се остави да я отведе до една маса.

— Пиеш ли бира?

Тя се приготви да посрещне предизвикателството в тона му. За пореден път я изпитваше.

— Със скара? Разбира се.

Той пъхна два пръста в устата си и пронизително изсвири.

— Ей, Боби, две бири.

— Да ме вземат мътните дано! — прогърмя гласът на бармана. — Две бири ей сегичка за скитника Кий Такет.

Кий седна срещу Лара и бутна подправките в средата на масата.

— Да спасиш живота на хлапе и да пиеш бира с мен все в един и същи ден. Май наистина обичате да се плъзгате по ръба на пропастта, а, док?

Не очакваше отговор, пък и тя не успя да го изрече, когато към тях се дотътри закръглен мъж в бяла престилка, изцапана с месо и сосове за скара, понесъл две бутилки бира с източени гърла в едната ръка. С другата фрасна Кий по гърба.

— Затри се бе, човек. — Тръшна бутилките на масата. Лара бързо посегна към своята, да не се килне. Боби дори не забеляза. Още си разговаряше с Кий.

— Чух, че си бил при арабеските. Викат, че само да обелиш зъркели към някоя жена и ти режат оная работа. Верно ли е? Чудя се, как сваляч като тебе е устискал там? Тъкмо се питах, кога ще минеш да ме видиш, задник такъв.

— Местенцето изглежда адски гот, Боби. Явно добре върви.

— Да, мамка му. Докат’ народът яде, пие и чука, знае къде да намери и трите наведнъж. Всичко с един удар. Това е моята бизнес философия! Коя е тази? — Той посочи с пръст Лара.

Кий я представи. Собственикът на ресторантчето дори не направи опит да скрие изненадата си.

— Значи вие сте оная мадама, дет’ толкоз я плюят. Кучи син. — Опипа я така открито с поглед, че тя оцени искреността му, след като толкова други я бяха зяпали скришом. — Закотвили сте се в града. В лечебницата на стария док Патън, нали?

— Точно така — усмихна се Лара, забелязвайки белезите от изгаряне над веждите и по края на косата му.

— Брей, чудесиите нямат свършек. — Той местеше взор ту към единия, ту към другия. — Аз пък мислех, че не си приказвате.

— Тъй си е — отвърна Кий. — Но понеже огладняхме по едно и също време, ето ни тук. Ще ни сервираш ли или цяла вечер ще плямпаш?

Боби Скарата се ухили.

— Ама да, разбира се, че ще ви сервирам, мамка му. Иначе как ще докопам паричките ви. К’во ще обичате?

— Две порции ребърца. Без сос в моята.

— Ще донеса соса допълнително, да си слагате колкот’ щете. Още биричка?

— С вечерята.

— Дано по-скоро ме лепне някоя болест — каза Боби и намигна на Лара. После се повлече тежко пак към бара, като клатеше глава и се дивеше на чудесата в живота.

Кий отпи няколко големи глътки от бирата си. Лара полека надигна своята.

— Ходихте ли вчера да летите?

Той свали бутилката, но не дръпна гърлото й от устните си и лениво го потърка в тях.

— Защо?

Лара отмести очи от устните му и от бирата.

— Просто питам.

— Да, снощи летях. Изкарах един „Пайпър Къб“. Знаете ли какво е това? — Тя поклати глава, въпреки че вече имаше смътна представа как изглежда. — Хубаво хвърчилце, ако искаш да се изкефиш. Защо питате?

Не желаеше да му признае, че за да си избистри главата след спречкването им на училищния паркинг, бе подкарала колата извън града, или че бе наблюдавала един безразсъдно смел, но изключително ловък, пилотски флирт със смъртта и самоунищожението.

— Мислех си за глезена ви — изрече гласно. — понеже забелязах, че продължавате да го щадите, като стъпвате, не бях сигурна дали можете да летите.

— Още ме наболява. Но имах чувството, че ако не хвръкна, ще полудея.

— Значи тази дупка е необичайна за вас?

— Работата ми е да летя. За когото ме наеме. И за всеки, който ми предложи нещо интересно.

— Това ли е критерият ви? Да е интересно?

— И добре платено — каза и се ухили. — Не летя за тоя, дето духа.

— Сам ли избирате клиентите си?

— В повечето случаи. Някои компании са направо супер. Самолетите им са лъскави и скъпи. Дори прилагат строги правила за това колко часа един пилот може да лети без сън и кога за последен път е пил бира. От теб се очаква да попълваш всички документи, изисквани от Федералната Авиационна Администрация. Но съществуват и много компании, чиито самолети не са така изрядно поддържани, понякога пистите за кацане в крайната точка на пътуването съвсем не са идеални. И всичките им ограничения се свеждат до това, пилотът да може да си държи поне едното око отворено.