Сандра Браун - Пламъци

— Когато шерифът дошъл, заварил и двамата да се държат за слабините и да циврят като бебета. Миси заявила на Лем, че или ще се ожени за нея, или ще го скопи за цял живот, а на Скуни, че ако не му харесва, да си го… Е, Миси открай време е известна, че не си поплюва много. Както и да е, Лем и Миси се ожениха, роди им се момченце и всички бяха щастливи.

— Щастливи? — възкликна Лара. — Ами тая вечер?

— О, по дяволите, дребна работа. Просто се разтоварваха от излишната енергия. Вече сигурно се черпят с пиене.

Лара поклати глава сащисана.

— Това място. Тези хора. Винаги съм смятала, че приказките за Тексас са преувеличени, за да подхранват мита за загадъчния щат. Като Боби Скарата. Онова, което ми разправихте за него, истина ли е? Ездач на бикове, на име Малкия Поли, подпалва къщата му, косата му се опърля и оттам получава прякора си.

Той изглеждаше изненадан.

— Мислехте, че ви лъжа ли?

— Вече не знам какво да мисля.

Тя се втренчи в предното стъкло, сякаш съзерцаваше пейзажа на чужда планета. Макар че никога не би го признала пред него, чувстваше се объркана и дълбоко смутена. Дали изобщо ще успее да се приспособи? Дали не се е мамила, че ще й се удаде? Идън Пас си оставаше напълно неразгадаем за нея и плашещ като непозната страна.

— Тук е толкова различно — промълви безпомощно тя.

— Вярно е. Поне за вас. — Той посочи през стъклото към приближаващите се светлини на града. — Всеки човек, който живее в Идън Пас, е свързан с някаква история. Цяла нощ да прекараме заедно, пак не бих могъл да ги изредя.

Тя реагира, като бързо извърна глава. Думите му бяха изречени умишлено. Беше видно от начина, по който я гледаше. После добави с похотлив глас:

— Ама май няма такива изгледи, а, док?

— Не, няма.

— Защото нищичко не ни свързва, нали?

— Само едно. Кларк. Общото между нас е Кларк.

При споменаването на братовото име, страстта в очите му мигновено угасна. Изражението му рязко се промени.

— С него нямахме почти нищо общо, освен родителите и домашния адрес. Обичахме се, дори си допадахме. Но Кларк следваше неотклонно правилата. Аз ги нарушавах. Без да искам, го уважавах, че е толкова праволинеен, а той май тайно ми завиждаше, че не ми пука. Едва ли би могло да съществува по-голяма разлика между двама кръвни братя. — погледът му се плъзна по нея. — Най-сериозно беше разминаването помежду ни по отношение на жените.

— Съмнявам се, че бихте се харесали на една и съща жена — обади сковано тя.

— Вярно е. Или единия, или другия. Например, ако Кларк ви беше завел на вечеря тази вечер, нямаше да се озовете при Боби Скарата. Щяхте да се издокарате и да идете в местния клуб. Щяхте да общувате с цвета на обществото, с най-преуспелите и влиятелни личности на града. И те пият, лъжат, мамят и развратничат на поразия, но не признават така честно слабостите си, както хорицата при Боби. — Той наклони глава на една страна. — Като си помисля, май щяхте да си паснете по-добре в клуба с останалите лицемери.

Лара посрещна обидата спокойно.

— Какво толкова ви дразни в мен, господин Такет? — През деня веднъж се бе изтървала и го бе нарекла на малко име. Беше се случило в най-тежкия момент от кризата с Лети Ленард. Сега изглеждаше по-уместно да използва фамилията му. И да възстанови дистанцията.

Той спря линкълна на алеята пред къщата й, като едва не смачка пръснатите наоколо вещи за пикник на Ленардови. Сложи ръка върху облегалката й и се извърна с лице към нея.

— Дразни ме това, дето целият свят знае, че сте курва. Собственият ви съпруг ви е хванал в блудство. Но вие не си признавате, че сте такава. Правите се на съвсем друга.

— Какво предлагате, да си дамгосам буквата К на гърдите ли?

— Сигурен съм, че мнозина биха се израдвали. И аз, включително.

— Как смеете да ме съдите? Абсолютно нищо не знаете за мен, още по-малко за отношенията ми с брат ви. — Тя отвори ядно вратата на колата. — Колко трябва да ви платя за днес?

— Няма значение.

— Не желая да ви бъда длъжница.

— Вече сте — рече той. — Заради вас Кларк е загубил всичко важно в живота си. Той не е в състояние да ви потърси сметка, но аз съм. И когато го направя, ще ви струва скъпо.

— Нещо сте в грешка, господин Такет. Аз държа разписката в ръцете си и вие сте този, който ще я плати.

— И каква е цената?

Тя го изгледа хладнокръвно.

— Ще ме откарате до Монтесангре.

Надменният му смях секна и той остана няколко секунди зяпнал в нея. После сви ръката си на фунийка и я долепи до ухото.