Сандра Браун - Пламъци

— Какво казахте?

— Не е необходимо да повтарям.

— Не е, но не мога да повярвам.

— Повярвайте. — изглеждаше смаян.

— Да сте чували израза „никога, докато съм жив“?

— Ще ме откарате, господин Такет — рече уверено тя и слезе от колата. — Ще ви принудя.

— Как не, док! — Той със смях върна линкълна по алеята. Задницата му поднесе, когато се отдалечи с шеметна бързина.

— Обичам те.

— Аз също те обичам.

Хедър Уинстън и приятелят й, Танър Хоскинс, лежаха прегърнати върху ватираното одеяло, разстлано в избуялата трева. Наблизо водите на езерото се плискаха в скалистия бряг. Луната бе изгряла и се отразяваше във водата.

Дори в най-горещите вечери, край езерото духаше прохладен ветрец и там ставаше още по-приятно за младите влюбени, които идваха до него с колите си. В Идън Пас езерото беше любимо кътче за ухажване. Ако ходиш с някого на езерото, значи връзката е сериозна.

Хедър и Танър бяха сериозни гаджета, вече от четири месеца. Преди това тя излизаше с най-добрия приятел на Танър, за когото случайно разбра, че сваля друго момиче. След шумната сцена на скъсването им, разиграла се пред кабинета по химия, на която бе присъствало едва ли не цялото училище, Танър я изпрати до вкъщи, за да я утешава.

Държа се изключително мило с нея, наричаше приятеля си „тъп мухльо“ и вземаше страната на Хедър по всички въпроси. Хедър се загледа по-внимателно в Танър и реши, че е много по-симпатичен от онова нищожество, дето я бе измамило.

Поразпита най-добрите си приятелки и като разбра, че те също смятат Танър за готино гадже, промени характера на отношенията им. Скоро в училището се разнесе, че е „със“ Танър. Не можеше да не се чувства щастлива от развитието на събитията.

Понеже Хедър беше най-търсеното момиче от горните класове, Танър също хвърчеше от радост. Още първия път, когато я целуна, тя му пусна език и с това едва не го побърка. Всички момчета бяха на мнение, че има страхотно тяло — приличаше на майка си, която несъмнено беше най-съблазнителната мадама в Идън Пас. В съблекалнята непрекъснато се подмятаха шеговити предположения колко от прелестите на Хедър е смогнал да опита Танър.

Танър нарочно отвръщаше на тези подигравателни закачки двусмислено. Болшинството от момчетата смятаха, че тя му дава всичко каквото поиска, но благородно го премълчава, за да не опетни името на Хедър. По-скептичните от тях бяха убедени, че не е зърнал или пипнал нищо повече от онова, дето се вижда над банския.

Истината беше някъде по средата.

Тази вечер беше успял да разкопчее блузата й и да пъхне ръка под сутиена. Хедър му позволяваше да я опипва навсякъде над кръста. Надолу обикновено му забраняваше.

Обаче бяха на ръба да прекрачат тази граница. Нежното докосване на езика му по зърната на гърдите й я бе довело до неподозирана сексуална възбуда. С неистов копнеж тя прокара ръка по дюкяна на късите му панталони.

Той задавено изохка.

— Моля те, Хедър.

Тя колебливо притисна длан към издутината в чатала му. Приятелките й я бяха предупредили, че „то“ се уголемявало и втвърдявало. Въпреки това се притесняваше от ерекцията му. В същото време й беше любопитно. И го желаеше. Приятелките й наистина ще я вземат за сбъркана, ако най-сетне не отбележи някакъв напредък.

— Танър, искаш ли да го направя?

— О, боже — изстена той и като обезумял се хвана за ципа. Пъхна ръката й под ластика на слипа си и още преди тя да се опомни, дланта й се изпълни с пулсираща от похот юношеска плът.

Танър мърмореше неразбираемо, докато тя плахо изучаваше формата й. Знаеше как този чудовищен орган се съединява с тялото й, макар да не разбираше как е възможно.

Въпреки това беше вълнуващо да си го представя. В съзнанието й нахлуха порой еротични картини, подсилени от спомените за последните холивудски сексуални версии, филми, които майка й беше забранила да гледа. Изведнъж той развали всичко.

— О, боже! — извика тя. — Какво? Танър? О, по дяволите!

— Извинявай, извинявай — изрече задъхано той. — Не можах да се удържа. Хедър, аз…

Тя скочи и се затича към езерото, пътем закопчавайки сутиена и блузата си. Когато стигна до посипания с камъчета бряг, коленичи и си изплакна ръката във водата. Беше отвратена не толкова от веществото върху ръката си, колкото от милувките въобще. Бяха твърде детински, просташки и лишени от романтика. Изобщо не приличаха на трогателните любовни сцени във филмите.

Тръгна покрай брега, докато стигна до рибарския кей, после пое по него и отиде до края му, седна и зарея поглед над водата. Танър се появи само след няколко минути. Отпусна се до нея.