Сандра Браун - Пламъци

— И с Кий е така.

Името му отново я жегна в сърцето.

— Той се чувстваше изключително неловко да бъде в центъра на вниманието.

Добродушното лице на Джейнълин се сгърчи от болка, когато внезапно изтърси:

— Той пак заминава. За Аляска. Тази сутрин ми съобщи. Предложили са му работа като мерач на газопровода. Това е пилотът, който следи за пробиви по трасето.

Лара кимна неопределено.

— Каза, че парите били добри и че имал нужда от промяна на обстановката. Напомних му, че току-що я е променил. Той заяви, че пътуването до Централна Америка не се брояло. Не искам да заминава — рече тя с явна загриженост. — Но сега, когато мама е по-добре, очевидно няма какво да го задържа тук.

— Очевидно. — Гласът й прозвуча кухо.

— Толкова се безпокоя за него — продължи Джейнълин. — Отначало мислех, че е уморен от преживяното, но вече цяла седмица е у дома, а още не се е оправил.

Лара моментално се разтревожи.

— Болен ли е?

— Не, не е болен. Поне физически. Но нещо го гнети. Очите му не искрят както обикновено. Дори не крещи, като се ядоса. Направо не прилича на себе си.

— Не, наистина.

— Все едно някой е изтръгнал щепсела от електрическото му захранване.

Лара не знаеше какво да отвърне.

— Ами — заключи притеснено Джейнълин, — просто исках да го споделя с вас.

Тя се поколеба, сякаш не се беше доизказала. Лара се запита дали знае, че са спали заедно. Едва ли… но не би било трудно да се досети.

— Ами, ъъъ… Вие кога тръгвате?

— Не съм определила точно, веднага, щом си събера багажа. Още не съм се уговорила с някой посредник за продажбата на къщата.

— Във Вашингтон ли ще се установите?

— Не — отсече рязко тя. Смекчи тона си и добави: — Нямам конкретни планове.

— Взимате си багажа и заминавате, без дори да знаете къде?

— Всъщност, да — отвърна Лара с измъчена усмивка. Джейнълин беше сащисана, но от елементарно приличие не посмя да пита повече.

— Когато научите новия си адрес, нали ще ми го съобщите? Съзнавам, че между вас и нас, Такетови, съществува неприязън, но бих искала да поддържам връзка с вас.

— Вие не носите никаква вина за нея — каза ласкаво Лара. — Много ще ми бъде приятно, ако ми се обаждате от време на време.

Джейнълин, изглежда, се подвоуми дали е редно да го направи, но накрая поривисто прегърна Лара и се втурна по алеята към колата си.

Лара я изпроводи с очи. Бавно затвори вратата, слагайки с това символичен край на една глава от живота си, посещението на Джейнълин вероятно беше последният й досег с Такетови.

По-късно Джейнълин и Буи се бяха сгушили на канапето в гостната. Всички лампи бяха изгасени. Джоди се бе прибрала в стаята си още преди часове. Кий, както обикновено, беше излязъл.

Буи седеше полуизтегнат върху възглавниците в ъгъла, а Джейнълин се беше отпуснала в скута му. Главата й беше облегната на рамото му и ръката й безцелно шареше по голите му гърди през разкопчаната риза.

— Толкова беше тъжно — прошепна тя. — Тя стоеше там, насред кашоните, и сякаш се чудеше къде да се дене.

— Може да не си я разбрала правилно.

— Не, Буи. Имаше вид на корабокрушенец, останал сам-самичък на света.

— Няма логика. Нали току-що е открила, че мъртвият й съпруг е жив.

— И за мен няма логика. Но защо не е с него? Ако аз те смятах за умрял и изведнъж се окаже, че си жив, не бих се отделила и на крачка от теб. Толкова много те обичам, че… — Тя навири глава. — Ама, че съм и аз. Това ще е. Д-р Малори вече не обича мъжа си. Сигурно се е влюбила в друг.

— Успокой се сега. Въобразяваш си работи, дето може да не са верни.

— Например?

— Например, че между докторката и брат ти се мъти нещо.

— И ти ли си мислиш същото? — попита развълнувано тя.

— Нищо не си мисля. А ти си го мислиш. Да се дигнат само двамата със самолет до Централна Америка и да паднат в лапите на въоръжени партизани е адски романтично. Като по филмите. Ама няма що да търсиш под вола теле.

С разочарован вид си призна, че й е минала през ума вероятността Кий и Лара да са станали близки.

— И двамата изглеждаха толкова нещастни, откакто се върнаха. Кий изгаря от нетърпение да замине час по-скоро.

— Винаги е бил скитник по душа. Сама си ми го казвала.

— Този път не е просто от страст „към пътешествията“. Сега не се впуска в ново приключение, а бяга от нещо. Същото важи и за д-р Малори. Не се държеше като жена, чийто любим се е завърнал неочаквано от мъртвите. — Направи гримаса. — Като го видях по телевизията, хич не я обвинявам. Прилича на шушумига. Освен това изобщо не може да се мери по хубост с Кий.