Сандра Браун - Пламъци

— Значи си го забелязал! — възкликна тя. — И аз съм на същото мнение. Мисля, че се оправя.

Той протегна ръка и погали бузата й, но усмивката му бе тъжна.

— Има и още нещо, Кий. За мама. Вчера, когато се прибра от работа, не я намерих и тръгнах да я търся из къщи. Представи си къде я открих. В спалнята на Кларк, ровеше из вещите му.

Разсеяността му се стопи и той застана нащрек с възбуден интерес.

— Доколкото ми е известно, не е стъпвала в тази стая откакто взехме оттам погребалния му костюм. Какво ли й е щукнало изведнъж?

— Значи преглеждаше вещите му?

Тя кимна.

— Документи, почетни грамоти, дипломи, снимки, записки, които си е водил като сенатор. И плачеше. Та тя дори на погребението му не отрони ни една сълза.

— Знам. Помня.

Внезапно й хрумна, че в момента видът на Кий наподобяваше вцепенението му, когато стоеше до гроба на брат си.

Въпреки, че се държеше и уж говореше нормално, тя изпита усещането, че всичко върши машинално, точно както подир смъртта на Кларк. На лицето му се бе запечатал разстроен и отнесен израз, сякаш го е сполетяло нещо непонятно.

В дните, последвали погребението на брат й, тя беше прекалено погълната от собствената си мъка, за да обръща внимание на Кий, макар че и да бе опитала, той сигурно щеше да я отблъсне. А тя и бездруго се чувстваше неспособна да му помогне. Както сега. Въпреки това сложи ръка на рамото му и го стисна в знак на съпричастие.

— Навремето прочетох една книга по въпроса за съкрушителната скръб, за да преживея някак смъртта на Кларк. Според автора й, психолог, не е изключено тя да настъпи като забавена реакция. Понякога човек може с години да й се съпротивлява. Докато един ден не рухне и не й се поддаде. Смяташ ли, че с мама се е случило нещо подобно?

Кий остана вглъбен и не отговори.

— Според мен у нея е настъпил пробив — каза Джейнълин. — Навярно най-сетне се е примирила със загубата му. И след като е осъзнала чувствата си, вече няма да е толкова сърдита. На вечеря между вас всичко мина чудесно. Усети ли промяната в поведението й?

Кий й се усмихна с обич.

— Непоправима оптимистка си, нали?

— Не ми се подигравай — рече засегната тя.

— Не ти се подигравам, Джейнълин. Забележката ти беше съвсем добронамерена. Ако всички бяха така простодушни като теб, светът едва ли щеше да бъка от измамници.

Закачливо подръпна една от новопридобитите й къдрици, но усмивката му беше сдържана.

— Кой знае какво е накарало Джоди да рови из вещите на Кларк? Може да има причина, а може и да няма. Не очаквай твърде много от нея. Нещата рядко се изменят така драстично и бързо. Някои пък въобще не се изменят. Ти си влюбена. Щастлива си и искаш всички да се чувстват като теб.

Тя облегна глава на гърдите му и го прегърна силно.

— Вярно е, Кий. Никога в живота си не съм била по-щастлива. Дори не предполагах, че е възможно такова щастие.

— Личи ти и аз адски се радвам за теб.

— Но ме гризе съвестта.

Той я отблъсна грубо:

— Недей! — каза й сърдито. — Отдай се на блаженството. Наслаждавай му се до насита. Заслужаваш го. Толкова гадости преглъщаш — от нея, от мене, от кого ли не. За бога, Джейнълин, не се чувствай виновна, че си открила щастието. Обещай ми да престанеш.

Слисана от разпаления му тон, тя закима с глава.

— Добре, обещавам.

Лепна й една гореща целувка на челото и отново я отдалечи от себе си.

— Трябва да вървя.

— Да вървиш? Къде? Мислех, че тази вечер ще останеш вкъщи, за да си починеш.

— Починал съм си. — Бръкна в джоба на дънките за ключовете от колата. — Имам много да наваксвам.

— Да наваксваш какво? — Той й метна красноречив взор и се отправи към вратата. — Кий, почакай! За пиене ли става дума?

— Като начало, да.

— За жени?

— Може.

Тя му прегради пътя на входа и го принуди да я погледне в очите.

— Не те попитах, защото сметнах, че си е твоя лична работа.

— Да ме питаш за какво?

— За Лара Малори.

— Какво по-точно?

— Ами, мислех си, че вие двамата може да…

— Мислеше, че може да заема мястото на Кларк в леглото ли?

— Изразяваш се толкова грозно.

— Беше грозно.

— Кий!

— Трябва да вървя. Не ме чакай.

Преди да отвори вратата, Лара надникна през щорите, да провери кой звъни, след което незабавно отключи.

— Джейнълин! Толкова се радвам да ви видя. Влизайте. — отстъпи встрани и въведе неочакваната си гостенка в чакалнята.

— Надявам се, че не ви безпокоя. Май все се изтърсвам без предупреждение. И този път се втурнах импулсивно.