Сандра Браун - Пламъци

— Ами братчето Такет номер две?

— Нищо не можеш да направиш на Кий.

— Нима? — попита сладникаво той. — Доколкото умея да съдя отстрани, бих казал, че гледа с дълбоко уважение на брат си. Помисли си, Лара.

Заканата беше изключително коварна, но съвсем реална. Тя потисна надигналата се уплаха и си придаде равнодушно изражение.

— Няма да му кажеш.

Той се засмя.

— Така и предполагах. Още не знае нашата малка тайна.

Тя го загледа, после се изсмя.

— Този път, Рандъл, не се хващам на въдицата ти. — Запъти се към спалнята, но на вратата се обърна. — Пет пари не давам какво ще правиш, само не ми се мяркай пред очите. Върви във Вашингтон. Прочувай се. Сближавай се с президента. Стани знаменитост, ако щеш. Чукай на поразия. Разводът, с който те заплаших преди години, сега, най-сетне ще се осъществи. Още утре подавам молба. И отсега нататък, ако желаеш да ми кажеш нещо, викай ми „д-р Малори“. Скъсвам с името ти.

Хлътна в спалнята и затръшна вратата.

Джейнълин заслони очите си с ръка срещу слънцето докато се озърташе за появата на „креватомобила“. Щом забеляза да свива от главната улица, извика:

— Мамо, пристигна!

Кий беше телефонирал от пистата, за да ги извести, че току-що е долетял и скоро ще си бъде вкъщи. Предната вечер се беше обадил от Хюстън.

— Блудният син се завърна. Заколете угоеното теле.

Джейнълин не стигна чак до такива крайности, но нареди на Мейдейл да приготви нещо специално. Кий беше живи здрав! И си идваше у дома!

Тя изприпка надолу по стълбите и се закова точно на пътя пред задалия се Линкълн, принуждавайки го да спре. Залепи длани върху предния капак и му се усмихна през стъклото, после изтича към шофьорската врата и се хвърли в прегръдките му, когато слизаше.

— Ей, по-полека! Отидоха ми пукнатите ребърца. — Той възвърна равновесието си и я прегърна топло, после я отдалечи на една ръка разстояние. — Не мога да повярвам на очите си! Изглеждаш великолепно!

— Не е вярно — възрази скромно тя.

— Я не ме будалкай, да не съм сляп! Какво си направила? Има нещо.

— Подстригах се и се накъдрих, нищо повече. Всъщност даже бях във фризьорския салон, когато някой се развика и посочи към телевизора. Предаваха репортаж за теб, д-р Малори и нейния съпруг, че сте напуснали Монтесангре и се завръщате през Колумбия. Като ви видях всичките на екрана, сърцето ми едва не спря да тупти.

Усмивката му потрепна несигурно.

— Да, какво ли не се случи тая седмица. — после я щипна по бузата и каза: — Харесва ми новата ти прическа.

— Мама не. Била твърде лекомислена за жена на моята възраст. Ти как смяташ? — попита разтревожено тя.

— Според мен е адски секси.

— О, покорно ви благодаря, сър. — Направи му реверанс.

— Хмм. Научила си се и да кокетничиш. — Сложи ръце на хълбоците си и наклони глава назад, за да я огледа от горе до долу. — Криеш ли нещо от мен?

— Не. — Отговорът й беше прекалено бърз и категоричен. Ако по бузите й беше избила същата топлина, която усещаше вътрешно, брат й мигновено ще разбере, че го лъже.

— Кейто още се навърта наоколо, нали?

Помъчи се да сдържи усмивката си, но не успя да потисне радостта, която се надигна в нея само при споменаването на името му. То извика определени картини в съзнанието й как с часове се гушеха в гостната късно вечер и спореха шепнешком дали е редно или не да продължават връзката си — тя твърдеше първото, той второто — и крояха планове за бъдещето, което според нея им предстоеше, а според него не.

Въпреки всичките им разправии за характера и трайността на тяхната любов, то си беше любов и нищо друго. С изключение на това, че не беше консумирана и Джейнълин не можеше да бъде заедно с Буи по двайсет и четири часа на денонощието, тя се чувстваше безмерно щастлива.

Личеше й и Кий, надарен с изключителен усет, веднага го долови. Ухили се широко:

— Да внимава как се държи с теб. Само да смее да се провини и аз разбера, ще го пипна, ще му откъсна топките и ще ги хвърля на кучетата. Можеш да му предадеш дословно какво съм казал.

— Никога няма да изрека подобно нещо! — заяви тя. — Не е прилично. — Засмя се вътрешно, като си спомни с какви ужасяващи думи си бе послужила, за да привлече вниманието на Буи. Не съжаляваше. Бяха свършили работа.

Хвана Кий под ръка и го поведе към къщата.

— Сигурно си изтощен. Накарах Мейдейл да ти смени чаршафите. Можеш мигом да се пъхнеш между тях, щом хапнеш и вземеш една голяма, гореща вана.