Сандра Браун - Пламъци

— Предвидено е президентът на Съединените щати да приеме в Овалния кабинет. — Лицето му беше зачервено.

— Поднеси му моите извинения. Няма да мога да се явя.

Тръгна към спалнята. Рандъл скочи от канапето, сграбчи я за ръката и я завъртя към себе си.

— Ще бъдеш на всяка крачка до мен през това изпитание, Лара.

— Не, Рандъл, този път ще минеш без мен — отсече твърдо тя и издърпа ръката си. — Честно казано, учудвам се, че искаш да делиш славата си. Навремето, когато напусна Вашингтон, беше рогоносец и посмешище. Сега се връщаш като герой. Навярно ще бъдеш поканен да гостуваш във всички телевизионни предавания, да даваш интервюта, да напишеш книга — може дори да осъмнеш във филм на седмицата, посветен на твоите патила. Доверието в теб е напълно възстановено и ти отново ще се ползваш с вниманието на президента. За какво съм ти притрябвала аз там, само да отнемам от сиянието около теб и да напомням на всички за огромното, тъмно петно в кариерата ти?

— За приличие — отвърна той с ледена усмивка. — Още си моя жена. Готов съм да пренебрегна креватните ти взаимоотношения с Кий Такет. В края на краищата, нали си ме смятала за мъртъв.

— Я стига с тази изтъркана поза, Рандъл. Съпругът-мъченик, който продължава да прощава на невярната си жена. — Думите й преливаха от презрение. — Когато във вестниците се появиха мои снимки как ме извеждат от вилата на Кларк, пак вдигаше същите стойки. Малцина биха се сетили, че ми изневеряваш буквално от първия ден след сватбата.

— Никога не съм признавал подобно нещо — отвърна мазно той. — Измислила си го за свое оправдание.

— Както си измислям, че не си водил чак такъв целомъдрен живот в Монтесангре. Ако си бил отзивчив към пазачите си, бас държа, че са се погрижили да не страдаш толкова.

— Догадката ти е извънредно проницателна, Лара. Аз наистина имах много задоволителна физическа връзка, докато бях в плен. Тя беше красиво момиче, дребничко и нежно, с абаносови очи. Беше трогателна в старанието си да ми угоди, каквото и да пожелаех от нея. Партизанският живот не й прилягаше, макар че бе отдадена на делото и на втория си братовчед, Емилио Санчес Перон. Когато научи, че ми е станала любовница, той заповяда да я изкормят. Предполагам, че го направи от ревност. Като деца са били много близки. Или просто се страхуваше, че чувствата й към мен ще я раздвояват във верността й. Както и да е, но той сложи край на едно изключително приятно забавление.

Лара се погнуси от историята и от приповдигнатия тон, с който Рандъл я разказа. Тя промълви:

— Трябваше да се разведа с теб, преди да заминем за Монтесангре.

— Можеше. Но тогава вече беше бременна. А това усложняваше нещата.

— Да, защото ти ме заплаши, че ще ми отнемеш детето, ако те напусна.

— Нямаше да е трудно. От такава блудница едва ли би излязла образцова майка. Кой съд в страната би поверил грижата за едно новородено на курвата на Кларк Такет?

Преди пет години й беше поставил същия въпрос. Знаеше, че заканата му не е лишена от смисъл. Ако беше поискала развод и бе отказала да замине с него, той щеше да положи неистови усилия, за да вземе детето под свое законно попечителство. Тя беше готова да стигне и до Върховния съд, но отстъпи поради едно значимо обстоятелство — Ашли. Защото, ако бяха започнали да се разправят, през най-важните години за развитието на детето то щеше да се прехвърля от ръка на ръка като някаква спорна вещ, а не като човешко същество. При тези условия би било почти невъзможно от него да израсне жизнерадостно, уравновесено създание. А тя не желаеше това да му се случи.

— Обидите ти не могат да ме засегнат, Рандъл, понеже не те обичам. И ти не ме обичаш. Защо трябва да поддържаме този мит?

— Външното приличие е от изключително значение за моята работа — обясни той с преувеличено търпение. — Ти са украсата към нея, Лара. Винаги си била. На повечето съпруга им е отредена подобна роля. Колкото са по-умни и хубави, толкова по-добре, но всички са горе-долу като магданоза към пълнената плешка и толкоз.

Тя се отдръпна от него отвратена.

— Възраженията ти се приемат — подхвърли със снизходителен тон, който допълнително я вбеси. После се усмихна: — Всъщност, бунтарските ти напъни са доста вълнуващи, но вече взех да се уморявам от тях. Запази ги за по-подходящ момент, а? Ще ме последваш във Вашингтон и ще стоиш покорно до мен, както дойде в Монтесангре, за да изпълняваш задълженията си на моя официална домакиня.

— Никога. — Тя му се опъна, предизвикателна и неустрашима. — Приех мъченичеството ти волю-неволю, поради липса на други доказателства. Но за тези три години, които уж си прекарал в затвора, изобщо не си се променил, Рандъл. Останал си същият егоист и тиранин като преди. Може би дори тези черти са се засилили у теб, защото смяташ, че светът ти е длъжен заради изтърпените страдания. Радвам се, че си жив, но не желая да имам нищо общо с теб. Не си въобразявай, че можеш да ме разубедиш. Всичко между нас е свършено, и то отдавна. Тръгнах с теб за Централна Америка само заради Ашли. Съгласих се да остана една година след раждането й. Броени седмици ме деляха от настъпването на крайния срок, когато я убиха. Излиза, че и бездруго я загубих — промълви с омраза Лара. — Сега е мъртва и заплахите ти са невалидни. Няма с какво да ме изнудваш повече, защото всичко ценно ми бе отнето.