Сандра Браун - Пламъци

— Той е необикновено решителен и търпелив. Хрумването му да използва вашата авантюра, за да ме освободи, беше настина гениално. Отчитайки чисто човешкия момент в тази история, прецени, че може да привлече вниманието на американския народ. По този начин отправя покана към Съединените щати да поднови дипломатическия диалог.

— И мен ме натовари със същото послание. Защо ще губи най-силният си коз?

Рандъл се усмихна, сякаш развеселен от наивността му.

— Той знаеше, че моето мнение ще тежи повече във Вашингтон от това на един каубой.

— Не съм каубой.

— Естествено, че си. — погледът му се плъзна по дънките ботушите на Кий, изразявайки ясно презрителното му държание по отношение към тях. — Единствената разлика е, че яхаш само фусти, вместо коне. Иначе си първокласен нехранимайко. Дори брат ти мислеше така.

Кий се спусна към него, но Лара застана помежду им, загърби Кий и вбесена се обърна с лице към Рандъл.

— Не е вярно! Кларк много обичаше Кий.

Рандъл се усмихна и рече тихо:

— Моите уважения към по-задълбочените ти познания за сърдечните предпочитания на Кларк. — Протегна й ръка. — Наистина трябва да тръгваме, скъпа. Готова ли си?

Тя пренебрегна жеста му и сковано се отправи към вратата. Усетила, че Кий не ги следва, се извърна към него.

— Идваш ли?

— Не.

Тя се паникьоса. Единственото, което би я крепило, докато трае пресконференцията, би била мисълта, че Кий е до нея. Не можеше да й окаже физическа подкрепа, но разчиташе а присъствието му за кураж.

Като зърна непреклонното му изражение, разбра, че е полезно да го убеждава, но все пак реши да опита.

— Очакват те.

— Просто ще ги разочаровам. Вестниците намекват, че съм те закарал в Монтесангре, за да спасим негова милост. — Кимна към Рандъл. — Причината е друга и аз нямам намерение да се преструвам.

— Ще си помислят, че го правите от скромност, господин Такет.

Кий изгледа кръвнишки съпруга й.

— Да си мислят каквото щат, не мога да ги спра. Но да си въобразяват, че ще стана мърша на глутница лешояди с фотоапарати, не са познали. Цитирай ме дословно, стига да искаш. — Отново се взря в Лара и каза: — И ти не си длъжна да ходиш. Никой не може да те накара насила.

Тя се помъчи да устои на магнетичното му при притегляне и да не се хвърли към него. Толкова неща бяха останали неизречени, толкова обяснения несподелени, но за да не заплете още повече и без това обърканото положение, реши да премълчи.

Естествено, радваше се, че Рандъл не е умрял от жестока насилствена смърт. Възхваляваше избавлението му от продължителното и пъклено пленничество. От съвсем егоистична гледна точка обаче, освобождаването му не можеше да се случи в по-неподходящ момент. Рандъл беше на свобода, но нейните мъчения едва започваха.

Очите й се напълниха със сълзи. Една се търкулна по бузата й. Щом я видя, Кий понечи да каже нещо, но се въздържа. Съзерцаваха се един друг в мълчаливо отчаяние.

— Хубава работа — обади се Рандъл и сухо се прокашля. Без да съзнава, че възпроизвежда мислите на Лара, добави: — Явно завръщането на съпруга от мъртвите не е съвсем навременно.

Тя рязко се извърна от Кий.

— Нали каза, Рандъл, че ще закъснеем. Да вървим.

Той вдигна ръка, за да й попречи.

— Ще почакат. Но това, от друга страна, изисква незабавно внимание.

— Няма такова нещо.

— Винаги си била ужасна лъжкиня, Лара. — подсмихна се злорадо. — От уважение към изживения шок през последните нощи не съм предявявал съпружеските си права към теб. Добре, че съм си го спестил. Без съмнение, вратата на спалнята ти щеше да е заключена.

Тя го стрелна с унищожителен поглед, но нищо не каза.

Той покри с пръст устните си и преценяващо се вторачи в Кий.

— Толкова е различен от Кларк, учудвам се, че го намираш привлекателен. Определено не е така изискан като по-големия си брат. И все пак, от него се излъчва необуздан примитивизъм, който вероятно би се харесал на жена като теб.

— Не съм глухоням, копеле такова — рече Кий. — Ако имаш да ми казваш нещо, говори направо.

— Добре — отвърна любезно Рандъл. — Не се ли чувстваше малко глупаво да чукаш жената, за която цял свят знае, че е била любовница на брат ти?

Дори Лара не бе в състояние да спре Кий в този момент. Той я заобиколи и стисна Рандъл за гушата.

— Кий, не! — Тя се помъчи да откопчи пръстите на Кий от гърлото на Рандъл, но те не помръдваха. Той го повлече към вратата, главата на Рандъл се удари в нея и звучно издрънча. Тя затегли като обезумяла пръстите на Кий, но те се впиха още по-силно.