Сандра Браун - Пламъци

Ботушите им бяха оставили кални следи по килима, а леглото, както забеляза Кий, бе напълно опустошено. Пошегува се, че независимо от приказките, които може да е чувала за тексасците, за първи път му се случвало да се люби, без да си събуе ботушите.

Да се люби? Наистина ли бе употребил точно тези думи или въображението й изневеряваше от приличие?

Сви рамене при тази смущаваща мисъл, беше й дотегнало от самоанализи за изтеклото денонощие. Заключенията, направени предишната вечер, бяха положителни. Беше продължила да съществува от мига, когато се озова в прегръдките на Кий. Преживяването беше дълбоко пречистващо. Защо трябваше да му прикачва име? Настроението и тялото й говореха достатъчно красноречиво. Чувстваше се превъзходно. Защо поне веднъж не се задоволи с това?

Взе раницата си и влезе в банята. Щом зърна отражението си в огледалото над мивката, самокритично се изсмя. Нямаше грим и въпреки че косата й беше чиста, след измиването с обикновен сапун, видът й бе потресаващ.

Той сякаш не обърна внимание. Или не го интересуваше. От гърдите й, плъзгайки се нагоре по шията и лицето, изби червенина. Тя разкопча първите няколко копчета на блузата си, погледна зърната си и забеляза, както очакваше, че са издраскани. Преди отново да се любят, непременно ще го накара да се обръсне.

Ако изобщо отново се любят.

За свое огорчение откри, че безумно се надява на продължение. Час по-скоро.

Предвкусвайки удоволствието, се усмихна, дръпна завесата за душа и посегна към крановете.

Писъкът й отекна в яркорозовите плочки. Изтегнат във ваната, пребит и окървавен, но напълно жив лежеше Рандъл Портър. Нейният съпруг.

— Колко очарователна изглеждаш. — Бившият американски посланик в Монтесангре се изправи, щом жена му влезе в салона. — Макар че косата ти ми харесваше повече, докато я изрусяваше. Откога престана?

— Когато се възстановявах в Маями. Трудно преживях онези месеци. Цветът на косата беше последната ми грижа.

Лара обърна очи към Кий. Той не се помръдна при влизането й, седеше отпуснат в тапицирания фотьойл, подпрял глезена на единия си крак върху коляното на другия и люлееше стъпало напред-назад. Позата му би се сторила нехайна на всеки случаен посетител, но Лара почувства, че е на ръба да кипне.

Дори да забелязваше трудно сдържаната ярост на Кий, Рандъл с нищо не го показваше.

— Би ли искала да пийнеш нещо, скъпа? Имаме още малко време, преди да слезем долу.

— Не, благодаря. Нищо не ми се пие. Освен това не виждам защо трябва да участвам в тази пресконференция.

— Но ти си моя съпруга. Мястото ти е до мен. — Рандъл си наля една газирана вода на барчето. — Господин Такет? А за вас?

— Не.

Рандъл се върна на канапето, където седеше, преди Лара да се присъедини към тях от спалнята в хюстънския хотелски апартамент. Идеално обзаведените стаи превъзхождаха неимоверно условията в Монтесангре.

Благопожелателните букети заемаха всички възможни кътчета. Смесеното им ухание беше сладникаво и тежко и от него Лара бе получила тъпо главоболие. Според нея тези поздравителни послания бяха нелепи и лицемерни, тъй като повечето бяха изпратени от същите онези бюрократи и политически дейци, които преди пет години с облекчение се бяха отървали от Рандъл и неговата невярна съпруга, отпращайки ги на бърза ръка в Монтесангре и спестявайки по този начин неудобството на Вашингтон от присъствието им.

На практика Рандъл още беше посланик. Когато медиите бяха известени от осведомителните агенции в Колумбия за шокиращото му възкръсване, новината се превърна в главно събитие на деня и бе отразена на челно място в почти всички вестници по света. Връщането му към живота разбуни духовете из цялата страна, а пресата докара до пълна полуда.

В Богота го лекуваха от раните му, които се оказаха много по-повърхностни от първоначалното впечатление. Кий най-после склони да му направят рентгенова снимка на ребрата. Три бяха пукнати, но иначе нямаше вътрешни наранявания.

Лара бе пострадала не по-малко, но не така очебийно. За изтощението й бяха назначили топла, пълноценна храна и две нощи на упоителен сън с помощта на транквиланти. Тя ядеше и спеше, но продължаваше да гледа неадекватно. Движенията й бяха некоординирани, говорът — несвързан. Съпругът, когото бе смятала за мъртъв, внезапно бе оживял. Цялото й същество бе изпаднало в шок.

От „Ниман Маркъс“ щедро бяха предложили да я облекат за първата й публична поява след завръщането на американска земя, по случай важното събитие от магазина й бяха подарили костюм от две части, съчетание между коприна и вълна, елегантни обувки в същия тон и подходящи аксесоари и серийни бижута. От хотелския фризьорски салон бяха изпратили персонала си в апартамента й да й направят прическа, маникюр и да я гримират. Привидно беше добре нагласена и изглеждаше напълно готова да придружи съпруга си на пресконференцията, която трябваше да започне след половин час в най-голямата зала на хотела.