Сандра Браун - Пламъци

Дори след бесния им маратон нямаше усещането за презадоволеност. Желаеше я още.

Този факт също го изненадваше и притесняваше. Обикновено извличаше най-голямо удоволствие от самата гонитба. Веднъж уловена, притегателната сила на жената светкавично намаляваше. Измъчваше го дълбоко безпокойство, Лара, напротив, бе разпалила любопитството му. Тя притежаваше пластове и измерения, които той изгаряше от нетърпение да открие. В повечето случаи жените рано или късно ставаха ненужни, като използвани самобръсначки. Щом някои се изхаби, зарязваше я и я сменяше с нова. С Лара беше различно, не искаше да я захвърля и да опитва друга.

Не че беше негова собственост, та да прави с нея каквото му хрумне.

О! Най-сетне напипа същината на всичките си жалки опасения. Тя не му принадлежеше. Освен това, ако обстоятелствата се бяха стекли по-иначе, може би още щеше да е на брат му.

Кларк я бе имал преди него.

Тази бе единствената причина снощното им сливане да не бъде най-фантастичното преживяване с жена, споходило го някога. Изглежда, неволно бе издал тревогите си. Или просто д-р Малори бе надарена със свръхпрозорливост.

Тя самата зачекна тази тема, след като доядоха остатъците от храната и решиха да поспят. Лежеше на една страна, с гръб към него, подпряла буза на сключените си ръце. Той занесено хлъзгаше един кичур от косата й между палеца и показалеца си, завиждайки й, че е успяла да заспи за разлика от него. Изненада се, когато тя сънено се обади:

— Знам за какво си мислиш.

Той отърка коляното си отзад в бедрото й.

— Добре, умнице, за какво си мисля?

— За Кларк.

Усмивката му се стопи и кичурът й се изплъзна от пръстите му.

— И какво поточно?

— Питаш се дали ви сравнявам двамата и ако е така каква е оценката ми за тебе.

Тя се извърна и го погледна над голото си рамо.

— Права съм, нали? За това ли си мислеше?

— Може би.

Усмихна му се тъжно и поклати глава.

— Ти и Кларк… сте съвършено отделни личности, Кий. Еднакво привлекателни, извънредно обаятелни, силно въздействащи, но напълно различни. Аз обичах брат ти, а вярвам, че и той ме обичаше. — Сниши гласа си до шепот. — Но нищо не може да се мери с преживяното тази вечер. — Обърна се на другата страна и отново облегна буза на ръцете си. Смяташе, че е свършила, но тя повтори: — Нищо.

Известно време той лежа, разкъсван от ревност, като отчаяно се мъчеше да й повярва. Скоро обаче желанието надделя над терзанията. Или не толкова жаждата да я обладае, колкото на всяка цена да я притежава.

С рязко движение я сграбчи с едната ръка и грубо я придърпа към себе си, докато задникът й се долепи плътно до корема му. Проникна в нея отведнъж, със силен напън. Гризна късче от кожата на тила й и го задържа между зъбите си, пришпорван от неистова потребност да се наложи и да властва.

Не беше необходимо. Тя беше отзивчива, дащна и така заредена с чувственост, че той само притисна длан към хълмчето й и вътрешните стени на тялото й се стегнаха около члена му като вълшебен пестник, масажирайки го, издоявайки семето му, а с него и всичките му съмнения.

Известно време дишането им не можеше да се успокои. Телата им лъщяха от прозрачен слой пот. Когато най-сетне се отдръпна от нея, тя изви лице към него и потърка гърдите му с разтворени устни.

Каза му:

— Срамота.

— Никога не съм твърдял противното, такъв съм си.

— Нямам предвид теб. А себе си.

Беше заспал, гушнал я в прегръдките си, сигурен поне в едно, че съвкуплението им бе надхвърлило рамките на взаимното удоволствие. Беше достигнало несравними измерения.

Но сега се бе съмнало и съмненията го връхлетяха с нова сила подобно на тропическата влажност, която се надигаше с изгряващото слънце. Замисли се за всичко, казано от нея, за чувствения й отклик, за дръзките й ласки. Едва ли й е било по-хубаво с брат му.

Дали бе обяздвала Кларк до прималяване, докато рухнеше на гърдите му?

Кий стисна юмруци до тялото си.

Дали така блажено бе мъчила Кларк до самия връх, мачкайки го с гальовна ръка?

Изпсува вулгарно.

Дали бе позволявала на Кларк да я целува между бедрата да напипва и вкусва от…

Разнесе се ужасен, смразяващ кръвта писък и той мълниеносно изхвръкна от леглото.

Преди утринната тишина да бъде раздрана от втори, той вече беше нахлузил панталоните си и се намираше до вратата, като едва не я изтръгна от пантите в бързината да отвори.

— Buenos dias — поздрави охраната Лара, когато излезе от стаята на Кий. Нехаеща към похотливо ухилените им физиономии, прекоси коридора и влезе в своята, старателно заключвайки вратата след себе си.