Сандра Браун - Пламъци

Когато се намести докрай в нея, сгърчи лице от удоволствие. Изстена и притисна челото си към нейното.

— О, господи! Какво блаженство.

Започна да се движи, тя надигна хълбоци, за да посрещне ритмичните му пробождания. Всеки път дъхът й секваше. За нищо на света не можеше да се лиши от неповторимите усещания, които те пробуждаха у нея.

Изчака я да дойде. Когато тя стигна до върха, вплетеш десетте си пръста в косата й, обхвана главата й с ръце и зацелува устните й със същия устрем и всеотдайност, белязали сливането им. Оргазмът й беше продължителен и силен, той не можа да устои на напора. Когато се изпразваше, зарови лице в шията й и остърга парченце кожа със зъбите си.

Дълго време никой от двамата не се помръдна.

Накрая станаха от леглото, но само за да се преместят от нейната в неговата стая. Мръсните им дрехи и калните, ботуши бяха изцапали чаршафите й. Нехаейки за любопитството на охраната, докато прекосяваха коридора, Кий я въведе в стаята си, точно копие на нейната, с изключение на плочките в банята, които тук бяха яркозелени, а завесата бе украсена с весели морски кончета.

Съблякоха се и застанаха под душа, от който рукна ръждива, хладка вода. Мизерните калъпчета сапун бяха увити в зелен целофан. Изхабиха цели три, докато измият мръсотията един от друг.

Водата стана студена, но те продължиха да се обливат и да се изучават взаимно. Тя разгледа раната на слепоочието му и каза, че може да й сложи серклаж.

Той възрази:

— Не се притеснявай. Ще оживея.

Опипа натъртените му ребра и сподели, че няколко вероятно са пукнати.

Той призна, че го наболяват, но не се съгласи да му ги превърже.

— Вечерта, когато се запознахме, ти ме направи като мумия. От оня скапан бинт едва не пощръклях. Свалих го още на другия ден.

Тя го нарече вироглав и прокара пръсти през космите на гърдите му. Обхвана с длани тежкия му член и отпи вода от делтовидната ямичка в основата на ларинкса му.

Той покри белега на рамото й с нежни целувки и го намери красив, когато тя се сви и се опита да го скрие.

— Направо е драскотина в сравнение с моя.

Тя проследи с пръст грапавия, червеникав белег, който се спускаше от слабините до лявото му коляно.

— Какво се е случило?

Разказа й за катастрофата, съсипала крака му и всички надежди за бляскаво бъдеще в Националната футболна лига.

— Много ли беше разочарован? Това ли искаше?

— Джоди го искаше. Никога не сме се разбирали с нея. Но след произшествието… — поклати глава. — Нямам желание да говоря за Джоди.

Докосваше я навсякъде, като даваше и получаваше удоволствие в равна мяра. Беше отзивчив и чувствен, много повече, отколкото бе предполагала, помисли си, че сънува, макар че никога не си бе представяла подобни еротични картини със съпруга си. Нито с Кларк.

Накрая излязоха от банята и тъкмо ровеха в раниците си за чисти дрехи, когато на вратата се почука.

— Какво има? — попита троснато Кий.

— Tengo la comida para ustedes.

Той предпазливо отвори. Един войник беше подпрял на рамото си табла с храна.

— Gracias. — Кий пое таблата и без да му даде възможност да възрази, хлопна вратата под носа му и отново окачи веригата.

Остави таблата на масата.

— Дано е по-хубава от манджата в лагера на Санчес.

— Може да са сложили отрова. — Лара се приближи до масата, решейки мократа си коса с четката.

— Не е изключено, но се съмнявам. Ако беше решил да ни убива, нямаше да прибягва до такива изтънчени хитрини. Щеше да го направи пред публика.

На таблата бяха наредени разнообразни плодове и сирена, студено печено пиле и преварена вода. Кий взе една кълка и без особена охота я захапа.

— Чудно ми е защо ни пусна. — Тя започна да бели портокал.

— Странно е, нали?

— Дяволски странно. Не знам какво съм очаквал, но всеки случай не това. — Той посочи с кълката околна обстановка. — Не е хотел „Плаза“, но е доста по-добро бамбукова колиба с пръстен под.

Дъвчеше замислено.

— И финалната му реплика. Ще ни подари живота, за да отнеса „посланието“ му в Щатите? Абсурд. Хич не се връзва. Прекалено лесно е. Ако искаше да предава послания правителството ни, можеше да използва по-влиятелна лоялност от нас, например някой държавен глава на съюзническа нация. — Захвърли пилешкия кокал и отвори бутилка с вода. — Защо не ни уби, Лара?

Тя върна недообеления портокал в таблата.

— Не знам. — Пристъпи до прозорците, дръпна завее и зарея поглед над града.

— Тоя портокал щеше да ти дойде добре. Цял ден нищо си хапнала.