Сандра Браун - Пламъци

— Задължен съм ви на двамата с госпожа Портър, че разнообразихте делничната ни утрин.

— Мамка ти мръсна! — Кий се изправи с олюляване и се заклатушка към Лара. Никой не понечи да го спре, което само по себе си беше обидно. Навярно представляваше покъртителна гледка и не го възприемаха като реална заплаха.

Тепърва щяха да видят.

Стотици пъти бе изпадал в съкрушителна ярост. Юмруците му бяха вилнели в безброй свади, поваляйки наред тела и мебели. Но не си спомняше случай, да е искал да убие някого.

До този момент.

Да имаше възможност, беше готов буквално да разкъса на парчета Санчес, и то с голи ръце. Изпитваше неистово желание да впие зъби във врата му и да усети вкуса на неговата кръв. Реакцията беше чисто животинска и първична, никога не му бе минавало през ум, че е способен на такива страшни по своята сила чувства.

— Защо не ни убиеш и не приключиш по-бързо?

— Нямам намерение да ви убивам, господин Такет. Вие това ли си помислихте?

— До безкрайност ли ще ни държите тук? Защо, за да ви развличаме всяка сутрин?

Санчес се подсмихна.

— Предложението е изкушаващо, но не мога да си позволя чак такова удоволствие. Всъщност, ще ви пусна. Ще ви върнат в Сиудад Сентрал и ще ви настанят в най-хубавия хотел. Утре по обяд ще ви качат на граждански самолет, който лети за Богота. Оттам сами ще уредите останалата част от пътуването си.

Кий го изгледа недоверчиво.

— Каква е уловката?

— Когато се озовете в Съединените щати — аз ще се погрижа всички осведомителни средства и съответните власти да бъдат уведомени за нелегалното ви посещение в Монтесангре — ще можете да предадете недвусмисленото ми съобщение на вашето правителство.

— Съобщение ли? — Лара вече бе престанала да плаче и слушаше внимателно. Кий беше обгърнал с ръка раменете й и тя се облягаше на него.

— Съобщението е, че възнамерявам на всяка цена да овладея положението в страната. Президентът Ескавес не притежава нито необходимата военна мощ, нито лична твърдост, нито пък обществена подкрепа, за да ме победи. Властта му е отминал етап. След броени месеци неговата стопяваща се армия ще бъде напълно унищожена. До края на тази година смятам да установя свое правителство в Сиудад Сентрал.

— Какво те кара да мислиш, че на Съединените щати им пука за теб и за пикливото ти правителство?

Санчес оголи дребните си, остри зъби в жалко подобие на усмивка.

— Моите сънародници изпитват въпиюща нужда от оборудване, храна, лекарства. Бих искал да възобновя дипломатическите отношения със Съединените щати.

— И още как. А защо смяташ, че ще се съгласим?

— Мога да се обърна със същата молба към определени южноамерикански държави, които търсят независим коридор за превозване на наркотици. Политиката на Монтесангре винаги е била насочена срещу използването на този доходен източник на средства, но времената са отчайващи.

— Колко банално. Сега остава да кажете, че отчайващите времена изискват отчаяни мерки, нали?

Санчес отново пусна противната си усмивка.

— Трябва да преценим всички възможности. Монтесангре би била удобна междинна спирка по пътя от Южна Америка за Съединените щати и трафикантите са готови да платят скъпо и прескъпо за това изключително предимство.

Кий се сети за пистата, построена специално за контрабандистите на опиати. Беше казал истината на Лара, че никога не е превозвал наркотици, но това не означаваше, че не са му го предлагали или не се е изкушавал в даден момент. Вероятността да те хванат беше минимална, а парите биеха всичко останало.

Но мисълта да носи облаги на разни отрепки, които принуждават подрастващите момичета и момчета да проституират, за да поддържат зловредните си навици, противоречеше на цялата му нравствена система. За разлика от мнението на повечето хора за него, той не бе напълно лишен от съвест.

— Защо смятате, че някой ще седне да ни слуша точно нас с Лара?

— Пътуването ви дотук ще бъде подробно отразено от медиите. Дори правителството да ви скастри, смелостта ви ще получи похвала. Хората ще се отнасят със съчувствие към мисията ви и ще приемат със съжаление нейния неуспех. Ще бъдете в центъра на вниманието. За нещастие, госпожа Портър се радва на съмнителна слава, затова тя не буди доверие. Но вие сте единственият жив брат на покойния сенатор Такет. Сигурно още се срещат негови верни колеги по високите места. Те ще ви изслушат.

— Ако ми се удаде възможност, ще предам посланието ви — съгласи се неохотно Кий.