Сандра Браун - Пламъци

Донесоха им груби паници с яхния, която се състоеше главно от ориз и фасул. Рядко се срещаха мръвки, но и те бяха с неизвестен произход. Кий реши, че е по-добре да не знае от какво са. Едно момче с тяло, слабо като тръстика и жилаво като тропическа лиана и с очи, враждебни и изцъклени като на Ел Корасон, му подаде пръстена стомна с вода. Той жадно отпи.

Когато свали стомната, забеляза суматохата край себе си. Лара бе изхвърлила храната си на земята и към нея сипеха подигравки, че излива и предложената вода.

— Каква детинска постъпка, госпожо Портър — подметна Ел Корасон. Някой му беше изнесъл стол. Седеше в сянката на навеса и от двете страни му вееше по едно момиче. — Учудвам се на демонстрациите ви, помня ви като изключително мила жена.

— Не ви искам милостинята след всичко, което сторихте с Джералдо и д-р Сото.

— Ваша воля.

Тя погледна с явно раздразнение Кий. Той сви рамене с пълното съзнание, че нахалният му жест ще я ядоса още повече, задето яде и пие от ръцете на техния похитител. Но ако не дай си боже им се отвори случай да избягат, ще са им нужни сили.

Може да не е толкова принципен като Лара, но е сто пъти по-практичен. Само преди секунди й съчувстваше за физическите страдания. А сега бе готов да я удуши, че съсипва храната и водата, които й бяха крайно необходими.

По даден от Санчес знак, няколко партизани се оттеглиха и се скриха зад бараката. Кий довърши яденето си и допи водата. Когато празните съдове бяха отнесени, войниците се върнаха, водейки мъж и жена. Ръцете и на двамата бяха вързани отзад на гърба им.

Бяха мръсни. Така ужасно воняха на вкиснато и на изпражнения, че пълният стомах на Кий се разбълника. Мъжа го бяха били по главата. Косата му бе сплъстена от засъхнала кръв. Чертите му почти не се различаваха от подутини, рани и синини, та Кий се съмняваше, че и най-близките му роднини биха го познали в този вид.

Жената навярно бе изстрадала повече. Когато я избутаха напред, войниците в лагера започнаха да я освиркват и да й подхвърлят испански псувни, които Кий бе научил като момче в Тексас. Не беше трудно да се сети човек как са се гаврили с нея. От преживяната травма бе напълно обръгнала към всичко. Очите й бяха пусти. Не забелязваше какво става наоколо.

Санчес стана от стола под сянката и пристъпи до края на верандата, погледна над окаяната двойка и се обърна към Лара и Кий.

— Тези мъж и жена са правили любов по време на пост. В резултат на тяхната небрежност наш лагер беше нападнат от вярна на Ескавес войска. До един измряха в завързалото се сражение, но едва след като убиха двама от най-добрите ми бойци.

— Por favor — измънка мъжът с подпухналите си, посинели устни. — El Corazоn, lo siento mucho. Lo siento. — Той неколкократно повтори извинението си. Тя му била годеница, каза. Обичали се от деца. След това обяснение призна, че са виновни за смъртта на другарите си.

— Тя е курва — възрази спокойно Санчес. — Снощи преспа с петдесетина.

Мъжът изхлипа, но не оспори твърдението. Помоли за милост и се закле в гробовете на майка си и баща си, че отсега нататък ще изпълнява най-съвестно задълженията си. Падна на колене и запълзя напред, докато стигна на сантиметри от лъснатите ботуши на Санчес, просейки пощада и снизхождение от командира си.

— Признаваш ли, че заради твоята похот загинаха другарите ти? Значи си слаб. Глупав развратник, роб на жалките си страсти. А тя е курва, разгонена кучка, която се предлага на първия срещнат.

— Si, si. — Обвиняемият кимаше бързо с глава.

— Единственото нещо, което заслужава такъв неугасим плам, е освобождението на Монтесангре. Всички трябва да бъдем готови на лични жертви.

— Si, El Corazоn, si.

— Мога да наредя да те скопят.

Лукавата, тихо изречена заплаха, накара мъжа да запелтечи молби и обещания с невероятна бързина, при която Кий с мъка схващаше смисъла.

— Добре, няма да те кастрирам. — Мъжът се разциври от облекчение и пресипнал взе да бълва многословни възхвали към величието на Ел Корасон. — Но подобна небрежност не може да остане ненаказана.

Като хирург, който подава ръка за скалпела. Санчес протегна длан. Рикардо стовари един пистолет в нея. Ел Корасон се наведе, опря дулото му в челото на раболепно сгърчения мъж и натисна спусъка.

Жената подскочи машинално от внезапния изстрел, но остана безучастна към кръвта и мозъка, пръснали се от годеника й. По даден от Ел Корасон знак, Рикардо слезе от верандата и застана зад нея. Вдигна главата й за дългата коса и с ловко движение й преряза гърлото със страховит на вид нож. Щом пусна косата, тя се свлече на земята до убития си любовник.