Сандра Браун - Пламъци

Тя се биеше с неподозирана сила като дива котка.

— Пусни ме! Ще го убия!

Неколцина от войниците се включиха в схватката. Издърпаха Кий от нея. Недоумяваше защо партизаните не бяха открили огън по тях, за да отстранят надвисналата заплаха над Ел Корасон. Едва когато го видя да се приближава най-спокойно, Кий се досети, че сигурно има предпазна жилетка. А по всяка вероятност, освен в случаи на пряко нападение, никой в лагера не стреляше без неговата изрична заповед.

— Пуснете я.

Като чуха гласа му, партизаните оставиха Лара и се отстраниха от нея. Тя се надигна и, хванала удивително здраво Магнума, го насочи към Санчес.

— Лара, недей! — изсъска Кий. Напъна се да се пребори с войниците, които го държаха, но без полза. — Не го прави! За бога, недей.

— Тя не може да ме убие, господин Такет. — Въпреки че говореше на Кий, очите на Санчес бяха приковани в Лара.

Тя дръпна петлето на пистолета.

— Не ме подценявайте, Емилио. В момента съм способна на всичко. Детенцето ми умря онази сутрин заради вас и аз ще ви убия. Пет пари не давам какво ще стори с мен после вашата жалка шайка от главорези.

— Вие няма да натиснете спусъка, госпожо Портър, защото това ще ви направи съпричастна на мен — коравосърдечна убийца. А вие сте лечителка, заклела сте се да продължавате живота, а не да го унищожавате. Не можете да ме убиете. Това противоречи на цялата ви същност.

„Ах, хитро копеле такова“ — помисли си Кий. Санчес разиграваше сценки заради войниците си. Така се раждаха легендите за една личност и дребният мошеник извличаше дивиденти от ситуацията. Залагаше на това, че Лара няма да дръпне спусъка и по всяка вероятност щеше да спечели. Беше я изучавал години наред, докато работеше в посолството. Знаеше що за човек е и колко е отдадена на професията си. Способността да убива й беше чужда.

— Копеле недно! — Рукналите сълзи издълбаха кални бразди по мръсното й лице. Тежкият пистолет започна да трепери в ръцете й. — Детенцето ми е мъртво заради теб.

— Но не можете да ме застреляте.

— Хвърлили са телцето му в масов гроб и са го зарили с пръст. Мразя те!

— Щом ме мразите толкова, натиснете спусъка — дразнеше я той. — Око за око. Ако ме убиете, просто ще си отмъстите за стореното.

Кий не желаеше Лара да става за подигравка. Щеше да им коства живота, ако дръпне спусъка, но той бездруго смяташе, че вече са полумъртви. Реши, че е по-добре да завлекат и Санчес с тях.

— Отговори му на блъфа, Лара! — извика той. — Очисти го! Гръмни го в самодоволната мутра.

Тя вече цялата се тресеше. Дори да съумееше да натисне спусъка, сигурно не би улучила. Санчес пристъпи още по-близо.

— Стой си на мястото! — изкрещя тя. — Ще те убия.

— Никога.

— Хайде да видим! — Гласът й беше на ръба на истерията.

— Никога няма да го направиш.

Санчес уверено протегна ръка и сключи пръсти около пистолета. Лара оказа символична съпротива, но той без усилие го издърпа от хватката й. Тя похлупи лицето си с длани и се разрида. Със самодоволна усмивка Санчес опря дулото на Магнума в темето на сведената й глава.

Свирепият, изтерзан рев на Кий раздра въздуха, сякаш бе изтръгнат от самите недра на ада.

Санчес се ухили.

— Чувствата ви са затрогващи, господин Такет. Боя се, че тъкмо това неоправдано тачене на човешкия живот, на живота въобще, ще доведе до окончателното сриване на Америка. Какъв типичен, достоен за окайване, американец сте вие. Готов сте да се жертвате заради курвата на брат си, но да спасите живота й.

— Убиеш ли я, свършено е с тебе. — Той процеди заканата си със стиснати зъби.

— При настоящето положение едва ли можете да изричате заплахи, господин Такет.

— Ако не те докопам в тоя живот, ще те пипна в пъкъла. — Той взе да се бори с войниците, които го държаха.

Ритна назад и улучи единия в капачката на коляното. Чу се приятно хрущене. Сръга другия с лакът в корема. И той като другаря си се свлече на земята. Освободен, Кий се втурна напред, но с безсилна ярост и ужас видя как Санчес натисна спусъка на Магнума.

Празният затвор изщрака.

Кий се закова на място. От устрема изгуби равновесие и коленете му омекнаха, политна и се сгромоляса в прахоляка. Санчес се разсмя на сценката.

— Не съм глупак, господин Такет. Патроните бяха извадени, още когато пистолетът бе намерен в чантата с фотоапарата. Опитите да го скриете бяха печално любителски.

Хвърли револвера обратно в чантата и отново прибягна до старомодната си кърпичка, за да си избърше ръцете.