Сандра Браун - Пламъци

По коридорите нямаше жива душа. Зад номерираните врати цареше тишина. Лара се досети, че този етаж е запазен за „по-специални гости“ и съвсем справедливо можеше да се нарече „център за задържане“. На практика всеки, получил стая на този етаж, се намираше под домашен арест.

— Сеньора Портър. — Пиколото връчи един ключ на Лара. На Кий даде друг. — Вярвам, че престоят ви при нас ще бъде приятен. — При дадените обстоятелства радушието му беше пародия. Въпреки това той им се поклони, след което се отдалечи към асансьора заедно с двамата часови. В него се качи само пиколото. Охраната се разположи пред плъзгащите се врати. Войници се виждаха и пред аварийните изходи в двата края на коридора.

Лара отключи своята стая. Кий я последва вътре. В помещението беше чисто, но вехто. През една отворена врата зърна яркорозовите плочки в банята и найлоновата завеса за душа, цялата на отвратителни цветенца. Пусна лекарското куфарче и раницата до краката си и застана в средата на стаята, прекалено сломена, за да пристъпи по-нататък.

Кий беше зад нея. Той я докосна леко. Тя се обърна, погледна го и за първи път, откакто бяха напуснали лагера на Ел Корасон, истински го видя. Беше смачкан и пребит, посегна да пипне раната на слепоочието му, но като се усети, че жестът й не е продиктуван от професионален интерес, отдръпна ръка.

Той едва чуто промълви името й. Няколко секунди се взираха един в друг, преди да я попита:

— Добре ли си?

— Да. — Гласът й беше прегракнал от викане по Санчес, който посрещна обвиненията й единствено със злорада усмивка. Не беше проявил капчица разкаяние за смъртта на Ашли. При този спомен очите й се наляха със сълзи. Тя се наклони към Кий и скръбно разлюля глава. — Не, не, не съм добре. Детенцето ми е мъртво, загубено завинаги.

Ръцете му я обгърнаха и я стиснаха покровителствено.

— Шшт. Не плачи. Нищо повече не може да ни стори. Отървахме се.

Изведнъж тя почувства неистова потребност да се убеди в това. Пръстите й се свиха и яростно се вкопчиха в мускулите на гърдите му. Отчаяно жадуваше да докосва, да бъде докосвана, а навярно и Кий бе обладан от неутолим копнеж да уталожи страховете си.

Повдигна главата й и сведе своята. Едновременно у двамата се отприщи свирепо желание и те се впуснаха неудържимо да го задоволят. Той потърси устните й с трескав, обсебващ набег на езика си.

Лара се изви до тялото му и сключи ръце около шията му. Той издърпа краищата на блузата й от колана на панталона и нетърпеливо скъса копчетата. Пресегна се зад гърба й и разкопча сутиена, сетне плъзна длани встрани, докато покри гърдите й. Силните му пръсти се впиха в плътта й.

По устните й пробяга името му — като въпрос, признание, молитва.

Той мигновено откликна, наведе се и захапа зърното й.

Главата й клюмна назад и тя напълно се отдаде на пламенната му, поривиста милувка. Засмука я ненаситно, челюстите му стискаха здраво и настойчиво. После отново зацелува устата й. Опита я милиметър по милиметър, обръщаше я под различни ъгли. Въртеше я в най-невероятни положения, докато не изчерпа всички възможности.

Накрая се изправи и я погледна, очите му горяха, болезнено сини. Веждите му бяха решително смръщени над правия, тесен нос. Устните му бяха свити в тънка, непоколебимо твърда черта между брадясалите скули.

Лара го желаеше с най-чистата, най-неподправената страст, която бе изпитвала някога. Въпреки това притвори очи и отрицателно поклати глава.

— Не искам да бъда едно от поредните завоевания на Кий Такет.

— Напротив. Тази вечер искаш.

Отнесе я до леглото и я положи върху възглавниците. Навярно умееше да чете мислите й по-добре от самата нея, защото когато понечи да я последва, тя го сграбчи с неистова жар. Устните му бяха солени от пот и леко грапави, но не можеше да им се насити.

Той избута блузата и чашките на сутиена и прокара ръка по гърдите й, леко мачкайки зърната под дланите си, докато станаха толкова твърди и чувствителни, че при най-малкото докосване тя извиваше гръб над постелята.

Не го спря, когато разхлаби панталона й и го събу заедно с пликчетата, които се усукаха около глезените й. И той разкопча своя, но ръцете на Лара го смъкнаха надолу по бедрата му.

Проникна в нея.

Тя го прие.

Беше невероятно корав. Тя — влажна и стегната. Вирна рязко глава и се взря в пламналото й лице. Сама усещаше червенината по бузите си и чуваше забързаното си, шумно дишане. Очите му се кръстосаха с нейните, когато се устреми по-навътре. Тя прехапа долната си устна, за да не изкрещи.