Сандра Браун - Пламъци

— Това не е достатъчно, господин Такет. Трябва да ми дадете дума.

Нямаше никакво намерение да се забърква в политическите машинации на Монтесангре дори от разстояние. Веднъж да се измъкнат невредими с Лара, пък ако ще цялата проклета страна да се сгромоляса в Тихия океан, на него ще му е все едно. Но дотогава беше готов да обещае на Санчес всичко, каквото поискаше.

— Давам ви дума.

Лара се обади за първи път. Беше възвърнала част от духа си, макар че очевидно се крепеше само на адреналин.

— Ще се пържиш в ада, Емилио.

— Поредната заблуда — каза сдържано той.

— О, не, адът наистина съществува. Била съм там. В деня, когато отвлякоха мъжа ми и убиха дъщеря ми, а също снощи, когато видях къде е погребана.

— Подобни инциденти стават във време на война.

— Война ли? — подигра му се тя. — Вие развъждате заблуди. Това не е война, а терор. И вие не сте никакъв боец, а хулиган. Нямате никакво чувство за чест.

Честта беше свещено понятие в монтесангренските нрави. Кий се уплаши, че Лара е отишла твърде далеч, обиждайки Санчес по най-оскърбителния начин пред цяла тълпа от следовници. Той затаи дъх, да не би Ел Корасон да отмени предложението си за тяхното освобождаване. Но с отривисто движение той махна да ги карат в Сиудад Сентрал.

Кий не му даде възможност да размисли, покатери се в камиона и се наведе, за да помогне на Лара. За негово облекчение ръцете им не бяха вързани. Чантата с фотоапарата, раниците им и лекарското куфарче на Лара бяха запокитени подире им. Двама войници заеха позиция в краищата на отвореното платнище.

Кий седна и се облегна на вътрешната стена. Придърпа Лара до себе си.

— Къде са останалите? — попита шепнешком Лара. — Само двама ли праща да ни пазят?

— Така изглежда.

Шумният двигател на камиона бе извикан към живот. Скоростите изстъргаха оглушително и той потегли. През задния процеп на платнището те видяха как лагерът се изнизва покрай тях. Когато за последен път зърнаха Емилио Санчес Перон, страховития Ел Корасон дел Диабло, той седеше под навеса на разнебитената си барака и се съвещаваше с лейтенантите си, докато млади негови почитателки му правеха вятър.

— Излъчва такова гадно самодоволство — забеляза ядно Лара. — Явно е решил, че вече сме бита карта.

Кий улови брадичката й и обърна главата й към себе си.

— А не сме ли?

Тя се замисли над въпроса му, след което бавно поклати глава, по бузите й потекоха сълзи.

— Да. Дори да го бях застреляла, смъртта му не би върнала ни отец Джералдо, ни д-р Сото, ни Рандъл, нито Ашли.

Той бръсна една сълза от бузата й.

— Така е.

— Тогава какъв е смисълът? Щях да стана убийца и да се приравня към него.

— Досега не можах да ти кажа и една дума за снощната ни находка. Съжалявам, Лара.

Благодари му с кимане, но нямаше сили да добави друго. Само след секунди отмаля от изтощение. Очите й се затвориха и главата й клюмна назад до стената на камиона, почти мигновено задиша равномерно, намерила най-сетне покой в съня.

Един от войниците се приближи с превръзки за очите.

— Я се разкарай бе, дръвник — сопна се Кий. — Ще спим. Няма да кьорим, я!

Партизанинът се допита до другаря си. Онзи равнодушно сви рамене. Превръзките бяха прибрани и войникът отиде да седне в края на каросерията до колегата си. Запалиха цигари.

Въпреки че ребрата го боляха, Кий прегърна Лара, за да не се блъска главата й в камиона. Придърпа я до себе си. Тя се обърна към него и се прислони до рамото му.

Единият от войниците подхвърли вулгарна забележка как неволно е сгушила ямичката между бедрата си до хълбока му. Двамата прихнаха, мятайки похотливи усмивки на Кий.

Той им показа среден пръст и също се предаде на изтощението си.

В хотела стигнаха по залез слънце. Някога за чудо и приказ, сега, подобно на всичко останало в Сиудад Сентрал, и той беше белязан от войната. Лара бе присъствала на не един и два дипломатически приема и събирания в салоните му, сякаш в отдавна минали времена, понастоящем хората от обслужващия персонал се брояха на пръсти и се държаха грубо, по-скоро като начумерени войници, изпълняващи заповеди, отколкото като любезни домакини.

След дългите часове, прекарани в раздрусаната каросерия на камиона, Лара с такова облекчение посрещна пристигането в крайната цел на пътуването им, че изобщо не се впечатли от крещящата липса на хотелски удобства. Формалностите около регистрирането бяха пренебрегнати. Двамата с Кий светкавично бяха отведени под въоръжена охрана на третия етаж.