Сандра Браун - Пламъци

Тя обърна отвратен взор към таблата.

— Не желая да се чувствам длъжница на Емилио Санчес за каквото и да било.

— Не вади очи, за да изпишеш вежди. Трябва да ядеш.

— Наистина не съм гладна, Кий. Умът ми не е в стомаха — В гласа й прозвуча нотка на погнуса, главно насочена нея самата. — Мъча се да проумея някои неща.

— Какви?

— Не знам. Разни. Всичко. Онова, което се случи тук преди три години. Рандъл. Ашли. Ако продължавам да мисля, особено за масовия гроб, в който е заровена, сигурно ще се побъркам. — Тя се вкопчи в завесата. — Затова не бива. Трябва да се съсредоточа върху спомените, когато беше жива. Трябва да не забравям колко беше весела и щастлива, колко радост ми дари през краткото време, докато я имах. — Пресипналият й глас започна да се накъсва. Тя млъкна, за да се овладее. — Дъщеря ми е погубена за мен, но ако насоча вниманието си към нейния живот, а не към смъртта й, по-леко ще понеса мисълта за мястото, където е заровено тялото й. Духът не е мъртъв. В края на краищата тази мисия не е съвсем провалена.

— Значи трябваше да се върнеш, за да се примириш.

Тя кимна.

— Да. Този епизод от живота ми — целият, от началото на скандала, прекалено дълго направляваше постъпките ми. Обвинявах другите, че ме отъждествяват с образа, описван в заглавията на сензационните вестници, но сама съм си виновна за всичко. Не може повече да се възприемам като жертва. Време е да продължа съществуването си по-нататък.

— В Идън Пас?

— Там не ми провървя кой знае колко — отбеляза тя и се извърна с лице към него.

— Не защото не си добра лекарка, а заради нас, Такетови. Ние бая ти отровихме живота.

Внезапно тя се посвени да го погледне и изви глава встрани.

— Кий, защо се получи това между нас?

— Омразата? Или другото?

— Другото.

Той си пое дълбоко дъх и го задържа, като няколко секунди не продума. Накрая каза:

— Нали си доктор. Имаш ли някакво обяснение?

Имаше, и тя го потвърди с леко свиване на раменете.

— Хора, преминали през смъртно опасно изпитание — започна бавно, — често пъти искат да правят любов непосредствено след това. — Той вдигна едната си вежда, дали въпросително или скептично, не знаеше със сигурност. — Обяснимо е. Сексът освобождава всички чувства, той е недвусмислено средство за утвърждаване на живота. Срещала съм засрамени пациенти, които са ми признавали, че веднага след погребение са се любили. С невероятна страст. Хората изпитват вроден страх от смъртта. Сексът е най-бързият начин да докажеш, че си жив. След кошмарните ни преживелици през последните дни, съвсем естествено е да преодолеем потисканите си страхове и чувства със секс. Яростен, агресивен секс. Ние сме класически пример за това психологическо явление.

Кий я изслуша учтиво. После пристъпи към нея, толкова близо, че тя трябваше да наклони главата си назад, за да я погледне в лицето.

— Глупости. Случи се, защото го искахме. — Целуна силно и поривисто, отпечатвайки устните си върху нейни — Да пукна, ако има нужда от други извинения.

Дрехите, облечени само преди малко, бяха захвърлен докато се придвижваха към леглото. Когато коленете му отзад се опряха в ръба, той седна и придърпа Лара между бедрата си. Вдигна гърдата й към устата си и заблиза зърното с език.

Клепачите й смутено се притвориха и от гърлото запърхаха накъсани дихания. Тя усука кичури от косата около пръстите си, но остави главата му да се плъзга свободно по гърдите й и надолу към центъра на тялото. Брадата м драскаше корема й, предизвиквайки вълнуващи и забравени усещания, почувства сладостна нега между бедрата си. Срамните й устни набъбнаха и се обляха в топлина.

Кий я прихвана с ръце отзад и наклони слабините и към лицето си. Зарови устни в тях. Целуна пъпа й. И нежната кожата под него. С горещия си дъх разроши косъмчетата по венериния й хълм.

После я обърна и тя се озова по гръб в леглото, а той прислони глава в люлката между бедрата й. Зацелува я с неистова похот. Устните му нежно пиеха от нея, докато пъргавият му език й разкриваше неподозирани неща за собствената й същност. Сякаш беше проникнал в главата й и получаваше наставления направо от мислите й, той знаеше съвсем точно кога как да я подхване, дали да докосва едва-едва или да гали, да впива устни в плътта й или да се отдръпва и да я милва само с връхчето на езика си.

Когато най-сетне се отпусна отгоре й, тя вече беше сита, доволна, мокра от пот и пияна от страст. Въпреки това отмалелите й устни се пробудиха под настойчивата му целувка. Обладаването му беше начало, а не благословен край.