Сандра Браун - Пламъци

Той нежно прокара пръст по белега на рамото й.

— Лошо ли беше?

— Много. Известно време лекарите смятаха, че ще извадя небивал късмет, ако възвърна дори частично движението на ръката си.

— Като те знам каква си, сигурно си решила на всяка цена да им докажеш, че грешат.

— След зарастването на раната месеци наред се занимавах с физиотерапия.

Той я изгледа замислено.

— Според мен трябва да престанеш да се самонаказваш, че не си загинала със своите близки, Лара.

— Това ли мислиш, че правя?

— Донякъде, да.

Тя се надигна на лакът и се взря в стройната му, гола фигура. Освен шева на крака, цялото му тяло беше осеяно с белези.

— Ами ти? Ти се безразсъден. Излагаш се на необмислени рискове. Ти за какво се самонаказваш?

— Не е същото — отвърна троснато той. — Аз съм търсач на силни усещания заради самата тръпка и толкоз.

Тя му хвърли изпълнен със съмнение поглед. Очите й се плъзгаха от белег на белег. Под дясната му ръка върху ребрата личеше особено грозен нащърбен разрез.

— От бой с ножове — обясни той, когато прочете въпроса в очите й.

— Очевидно си загубил.

— Напротив.

Беше я страх да попита какво е станало с победения.

— А това?

— Самолетна катастрофа. Успях да се измъкна, но си раздрах рамото на парче от корпуса.

Тя се почуди на безгрижието му.

— Освен днес, имал си други случаи, когато животът ти е бил реално застрашен?

— Веднъж.

— Разкажи ми.

— Простреляха ме. Ето тук — той докосна най-пресния си белег, с който беше запозната. — Едва не ми изтече кръвта.

Тя се засмя и отметна косата си настрани.

— Е, раната беше по-сериозна от драскотина, но нея смъртоносна.

— Знам. Но аз не говорех за раната — рече той. — Виждаш ли, довлякох се до лечебницата на док Патън. Очаквайки да намеря него, а заварих друг. Една жена.

Лара се вцепени от пронизващите му очи и от хипнотичното въздействие на гласа му.

— И с какво толкова беше застрашен живота ти? — попита дрезгаво тя.

— Обърнах се, погледнах я и си казах: „По дяволите, Такет, свършено е с теб.“

Тя преглътна мъчително.

— Не сме деца, Кий. Попрехвърлили сме възрастта на игрите и можем да отговаряме за постъпките си. Не очаквам от теб романтичен пълнеж. Не е нужно да ми се обясняваш…

Той сложи показалец връз устните й.

— Не ти разправям всичко това, за да те вкарам в леглото. Ти и бездруго си в него и вече съм те имал. Казвам ти го, защото е истина и ти го знаеш не по-зле от мен. Сега сме заедно по този начин, защото го искахме от самото начало. И на двама ни беше ясно, че е единствено въпрос на време.

Посегна да погали бузата й.

— В мига, в който се съзряхме, и аз бях загубен, и ти. Исках да те обладая веднага на място.

— До момента, в който разбра коя съм.

— Въпреки това те исках. — Пъхна ръка под главата стисна шепа от косата й и привлече лицето й към свое. — Проклет да съм, но пак те искам.

Кий посегна да я улови, когато тя се измъкна от леглото и започна да си събира дрехите.

— Къде отиваш? — измърмори сънено.

— В стаята си.

— Защо?

— Да се изкъпя.

— И тук има баня.

— Но нали изхабихме сапуна. Освен това трябва да си подредя нещата, та да съм готова, като дойдат да ни отведат на летището. — Набързо се облече.

— Колко е часът?

— Девет.

— Девет! Толкова ли дълго сме спали? — Той приседна в леглото и прокара пръсти през рунтавата си четина.

— Не е нужно да ставаш. До обяд има маса време.

— Не, ще се надигам вече. Не желая да давам повод на тия копелета да отложат заминаването ни. Щом си хвърля един душ, ще видя дали ще се излъжат да донесат малко кафе.

— Дотогава ще съм приключила. — Усмихна му се, провери дали е взела ключа си, махна веригата от вратата и излезе в коридора.

Противно на казаното, Кий не стана веднага, а отново се излегна и се загледа незрящ в тавана. Предишната вечер Лара бе признала вътрешния си смут. Той не се отличаваше със същата откровеност и затова не сподели собствените си терзания.

За успокоение на съвестта си тя бе изровила психологическа причина, за да обясни преспиването си с него, макар той да се съмняваше, че вярва на измислените си доводи. Според него страстта не се нуждаеше от анализи и разсъждения. Тя сама по себе си представляваше достатъчно силна подбуда.

Объркването му произтичаше не толкова от факта, защо се бе случило, а от това как се чувстваше в момента и най-вече какво изпитваше към нея.

Никоя жена не му бе доставяла по-върховна наслада досега. Във физическо отношение те идеално си подхождаха. Бе проявила умение и чувственост, равни на неговите. Въпреки всички писания в сензационните издания, не беше очаквал да бъде толкова сексуално освободена. При спомена за любовната им игра в слабините му се надигнаха горещи талази.