Сандра Браун - Пламъци

— От самото начало.

— Копеле.

От устата на околните, които разбираха английски, надигна глух ропот. Усмивката на Ел Корасон бавно изчезна сякаш се бе стопила от горещината.

— След като веднъж се отървахте на косъм, беше глупаво да се връщате отново в Монтесангре, госпожо Портър.

— Дойдох, за да прибера останките на дъщеря си. Искам да ги откарам в Съединените щати.

— Напразно сте били път.

— Известно ми е вече. Проклинам монтесангренци, които са я заровили в яма. — В очите й бликнаха сълзи, но стойката й беше изправена. — Дано бог накаже всички ви!

— Сама ще се убедите, че оттук трудно ще привлечете вниманието на бога, госпожо Портър. Той от край време не се вслушва в молбите на народа ни. Вече престанахме да вярваме в съществуването му.

— Затова ли с лека ръка убихте отец Джералдо?

— Пияния свещеник? — подхвърли презрително. Рикардо го плесна по рамото, като че бе изрекъл забавна шега. — Че той отдавна не става за нищо. Излишно гърло в страна, пълна с гладуващи хора.

— Ами д-р Сото? Той поне беше нужен на вашия режим.

— Но и на Ескавес.

— Допускате непростимо разточителство. Д-р Сото беше лечител. Когато се налагаше да спаси нечий живот, той не се съобразяваше с политиката.

— Тъкмо това го провали — отвърна мазно Ел Корасон. — В Монтесангре човек не може да се раздвоява в лоялността си. Което ме навежда на една мисъл — рече и обърна очи към Кий. — Питам се на чия страна сте вие или по-скоро на чии интереси служите, господин Такет. Само благодарение на любопитството ми сте още жив.

— Животът ми е като отворена книга.

Войниците, които пазеха Кий, му позволиха да се изправи. Ребрата го боляха зверски. Навярно няколко бяха пукнати, когато го бяха сритали при пленяването им на гробището. Главата го цепеше още по-непоносимо. Раната на слепоочието му беше хванала коричка, но целият му череп тупкаше. Изпитваше неистов сърбеж от обилната пот, засъхнала във вид на солени песъчинки полялото му. На всичкото отгоре умираше от глад.

Санчес каза:

— Струва ми се странно, че помагате на мръсницата, разнищила политическата кариера на брат ви. Кое ви кара да рискувате живота си заради нея?

— Не заради нея. Заради дъщеря й. Смятам, че може да е била дете на брат ми.

— Наистина ли? — Ел Корасон извади сгъната бяла носна кърпа от задния джоб на панталоните си и попи челото си. Дори деспотите страдат от тропическата жега.

Обстоятелството, че и другият е жертва на неудобства, достави на Кий неимоверно удоволствие. Така собствените му мъки и болки по-лесно се търпяха.

— След като разбрах какво се е случило с тялото на Ашли, вече споделям мнението на Лара за страната ви.

— Което е? — попита Санчес и педантично прибра кърпата в джоба си.

— Монтесангре е един кенеф, а Ел Корасон дел Диабло служи за тоалетна хартия.

С мълниеносна скорост Рикардо измъкна пистолет от кобура на хълбока си и го насочи към Кий. Санчес вяло вдигна ръка. Рикардо свали оръжието, но продължи да гледа кръвнишки Кий.

— Или сте много глупав, или много смел — промълви замислено Санчес. — Бих предпочел да е второто. Само голям куражлия би дръзнал да кацне със самолет тук без разрешение. — Той се усмихна със смразяващата си, змийска усмивка. — Въпреки умелото ви пилотиране и смехотворната сценка, разиграна от вас и свещеника, когато моите хора ви спряха пътя, ние знаехме абсолютно точно къде се приземихте, лично не съм го виждал, но Рикардо ми каза, че машината отлична. Добре оборудвана. Ще ни бъде изключително полза в по-нататъшната ни борба. Много ви благодаря, че я отдадохте за нашето дело.

Кий погледна към Лара. Когато очите им се срещнаха, той просто сви безпомощно рамене. Не разполагаше с никакви запасни варианти. Дори да успее да се добере до Магнума в чантата с фотоапарата, ще го застрелят, преди да е натиснал спусъка, после ще убият и Лара, а нейната смърт може да не се окаже толкова безболезнена и бърза.

— Отвържете им ръцете.

Предвид сериозните разсъждения на Кий, внезапна заповед на Ел Корасон прозвуча изненадващо. Рикардо понечи да възрази, но Санчес го отряза.

— Не сме диваци. Дайте им вода и нещо за ядене.

Рикардо прехвърли неприятното задължение на подчинените си, които грубо смъкнаха Лара и Кий на земята. Със свирепа бързина и жестокост разрязаха вървите около ръцете им. Китките на Кий бяха прежулени до месото. Забеляза, че на Лара са още по-зле. Кожата се беше цепнала и от нея течеше кръв.