Сандра Браун - Пламъци

Не можеше да го понесе.

Неотдавна Танър бе избран за председател на ученическия комитет. Миналия петък вечер беше отбелязал два тъчдауна на мача. Тази година беше станал най-известното момче в училище. Няма да позволи тая Мимси Паркър да й го отнеме.

Докато кроеше планове как да съхрани верността на Танър, през автоматично отварящите си врати влезе леко кривокрак мъж, свали шапката си и се заоглежда из фоайето.

— Здравейте. Какво обичате, моля?

— Добър вечер, госпожице Уинстън.

— Вие ме познавате?

— Виждал съм ви с ваште. Казвам се Буи Кейто.

Тя се сети за името му. Беше бившият затворник, който сега работеше при Такетови. Хедър потръпна от страх. Дали се канеше да я обере? Неспокойните му очи се стрелкаха предпазливо наоколо. Беше сама във фоайето, нямаше други дежурни. В ресторанта се навърташе една сервитьорка и готвачът на аламинути, но те едва ли биха й помогнали, ако Буи Кейто си е наумил да извърши въоръжен грабеж и убийство.

— Може би молбата ми ще ви се стори странна — каза той, след като смутено се прокашля. — Но, аз, ъъъ, имам едни роднини, дето ще идват за края на седмицата. Караваната ми не е достатъчно голяма да ни побере всичките, пък и те са малко по-така, претенциозни са де. Та търся къде да ги настаня. За една-две нощи.

— С удоволствие ще ви направя резервация, господин Кейто. Този уикенд ли ще пристигнат?

— Не, не, не ми трябва резервация. Искам да кажа, че не е ясно кой ден ще дойдат. С тях човек никогаж не знае.

— А! — Хедър се обърка. Изглеждаше напълно безобиден. Не забеляза да носи оръжие, макар че току-виж има скрит пистолет под дънковото си яке, помисли си тя. Не се държеше заплашително, но не можеше да си обясни защо е толкова нервен. — Когато разберете кога пристигат, обадете се и ще ви запазим стая, по това време на годината имаме доста свободни места.

— Да, мем. — На него сякаш не му се тръгваше, разлистваше брошурите и диплянките в картонената поставка на гишето. — А, всъщност, чудех се дали е удобно да зърна някоя стая. Нещо като предварителен оглед, да видя как е. Най-хубавата — добави бързо. — Те си падат по лукса.

Хедър се засмя.

— Желаете да се уверите, че стаите ни са достатъчно луксозни за роднините ви?

— Не се засягайте, госпожице Уинстън. — Той вдигна ръце с такъв невинен вид, че Хедър се почувства глупаво, задето се беше уплашила от него. — Тия хора са башка. Малко са надути. Все искат да е по-така. Обещах да проверя как стоят нещата в мотела и да ги уведомя, преди да се навият да дойдат.

Хедър отиде до чекмеджето, където бяха наредени ключовете според номерата на стаите.

— Младоженският апартамент е най-луксозното ни помещение.

— Младоженският апартамент ли? Това ми харесва.

Хедър сложи табелка на гишето, на която пишеше: „Връщам се след десет минути“ и потули усмивката си, когато посочи да мине през една широка стъклена врата. Колко тя имаше крила, толкова и той чакаше роднини на гости. Явно си гласеше среща с гадже. Беше трогателно, помисли си Хедър, колко старателно само се готвеше за нея.

— Апартаментът е удобен за ползване на басейна. — Обърна му внимание тя, докато прекосяваха разкошна градина във вътрешния двор.

— Малко е хладничко за плуване.

— Отоплява се целогодишно.

— Без майтап? — Той погледна недоверчиво към вода.

— Без майтап. Този басейн е най-голямата гордост радост на баща ми. Майка ми го придума да го построи когато разширяваха мотела и добавяха новото крило, идеята да се отоплява беше на татко. Младоженският апартамент пък го измисли майка ми. Е, не е като тия в даласките или хюстънските хотели, но си го бива. Ето че пристигнахме.

Тя отключи вратата и отстъпи встрани. Той се поколеба на прага.

— Ако се притеснявате да влезете с мен, госпожице Уинстън, аз мога да надникна и сам.

Очите му изразяваха такова настойчиво извинение, че Хедър бе готова да го последва и в най-тъмната уличка, накичена с всички диаманти на Дарси.

— След вас, господин Кейто.

„Апартаментът“ беше издържан в тревистозелено и кремаво, като качеството на вложените материали бе с една степен по-добро, отколкото в другите стаи. Състоеше се от дневна и спалня с широко двойно легло. Ваната имаше вграден подводен душ. С изключение на тези придобивки, апартаментът предлагаше обикновени хотелски удобства. Хедър не би искала да прекара първата си брачна нощ в него, но предполагаше, че той би се сторил луксозен на селяндурите от Идън Пас.

Буи Кейто кимаше одобрително на всяко изтъкнато от нея преимущество, но иначе си оставаше сдържан.