Сандра Браун - Пламъци

— За какво говориш, Буи?

— Че няма да те чукам. — Тя ахна от слисване и възмущение. Той побърза да добави: — Искам да те любя. Както трябва, в легло с приятно миришещи чаршафи, на чисто и подобаващо за теб място.

Тя си отдъхна и тихо се засмя.

— Това няма значение за мен, Буи.

— Но за мен има. Още не мога да се отърва от мисълта, че аз съм най-лошото нещо в живота ти, докато ти си хубавото в моя, и това е сто процента вярно. Не бих простил, ако се отнеса с теб като с най-обикновена фуста, а после ще я зарежа.

Джейнълин беше безкрайно разочарована, че бе прекъснал любовната игра, но сърцето й преливаше от нежност.

— Почти сигурен съм, че си девствена. — Той я погледна и тя кимна. — Не знам защо, но съм адски доволен, че никой не ме е изпреварил. За мен това е голяма чест, затова искам, когато стане, и аз да го почувствам, като че ми е за първи път. Донякъде така и ще бъде. Никога не съм го правил с жена, с която бих си разменил четката за зъби.

Тя се изкикоти и се сгуши в рамото му.

— А с мен би ли го сторил?

Вместо отговор, той я целуна и пъхна езика си дълбоко в устата й.

— Ще потърся някое кътче, където можем да отидем — каза прегракнало, когато целувката свърши.

— В караваната ти — предложи въодушевено тя. — Ще дойда днес след вечеря.

— Караваната я бива за мен, но не е достойна дори да прекрачиш прага й.

— Буи!

Той упорито поклати глава.

— Трябва да е нещо специално. Открия ли го, веднага ще ти кажа.

— Но кога?

— Още не знам. — Очите му горяха от желание. — Колкото може по-скоро.

— А дотогава можеш да се отбиваш у нас всяка вечер, след като мама си легне.

— Никога няма да преспя с теб по този подъл начин под покрива на майка ти.

— Нямах предвид да спим, а просто да бъдем заедно. Не мога да оставя мама сама. Мейдейл ще се усъмни ако я карам да стои до късно всяка вечер. Едва ли ще мога дълго да измислям извинения, за да отсъствам от вкъщи. Ако ще се виждаме, ти трябва да идваш.

Той се намръщи.

— Така само ще предизвикаме съдбата, Джейнълин. Ако излагаме на подобни рискове, току-виж се случи нещо.

— Глупости. Нищо няма да се случи.

— Ами ако майка ти ни спипа? Спукана ни е работата.

В това отношение беше напълно прав. Но дори неодобрението на майка й не беше в състояние да откаже Джейнълин намерението й да се среща с него.

— Ще вземем двойни предпазни мерки, докато дойде време да обявим открито „приятелството“ си. — Тя се ухили злостно. — Аз и в момента съм готова да го разтръбя на целия свят.

— На твое място бих го поотложил. — Колкото тя преливаше от веселост, толкова той беше мрачен. — Рано или късно нещо ще се обърка. Никога не ми е вървяло.

— Всичко ще се промени и за двама ни.

— Джейнълин. — Той обви лицето й с ръце и се взря внимателно в очите й. — Сигурна ли си, че го искаш? Абсолютно сигурна ли си? Щото животът с мен няма да е празник. Даже обратното, по-скоро ще мяза на ад.

Тя похлупи ръцете му със своите.

— Без теб животът ми ще е ад. Предпочитам да умра, но да сме заедно. Обичам те.

— Аз също те обичам. Ако щеш вярвай, но досега не съм го изричал на жива душа.

Отново се целунаха и тя не му даде мира, докато не й обеща, че ще бъде на задния им вход в полунощ.

Хедър Уинстън не проявяваше абсолютно никакъв интерес към издирването на Северозападния плавателен път. Ядно заряза учебника по американска история и се впусна в много по-важни размишления, а именно как да задържи вниманието на Танър Хоскинс.

Беше дежурна на рецепцията в мотела „Зеления бор“, както всеки работен ден от седем до десет. Задълженията й не бяха непосилни. Разполагаше с време хем да учи уроците си, хем да се готви за изпитите. Но от друга страна, те я лишаваха от по-чести срещи с Танър, покрай нейните репетиции с мажоретния състав, неговите тренировки с футболния отбор и другите им извънучилищни занимания, на двамата почти не им оставаше възможност да бъдат заедно, освен в почивните дни.

И на нея не й беше приятно това положение, но той постоянно се оплакваше.

— Напоследък майка ти така те е стегнала, че почти няма смисъл да излизаме.

Хедър се опасяваше, че в най-скоро време той може да се умори и да си потърси нова приятелка, с по-малко натоварена програма и с по-слаб родителски надзор. Същата сутрин го беше хванала да се задява с Мимси Паркър до шкафчето й през второто междучасие. Всички ги бяха видели заедно. Преди да ги разпуснат за деня, вече цялото училище разправяше, че Хедър е на път да бъде зарязана.