Сандра Браун - Пламъци

Тя отпусна ръката си в скута му уж случайно. Моментално почувства реакцията му. „Каква гъска съм била — помисли си. — Пълна идиотка!“ Сексът е могъща сила. Виж какви облаги извлича майка й от него: само да прошепне нещо на Фъргъс и да го погледне изкусително и мигом получава всичко, каквото й скимне.

Откакто бе пораснала достатъчно голяма, за да проумее естеството на това мощно средство за въздействие, тя го презираше. Може би трябваше да подложи на преоценка мнението си. Чувственият й заряд бе неограничен и засега неотприщен източник на власт.

За какво го пази? Защо не го използва? Сега. Когато се налага. Всички други жени го правят. Майка й. Оная мръсница Мимси Паркър. Ако иска да задържи Танър…

— Спри тук — каза ненадейно. Бяха на крачка от дома й. — Искам да поговорим.

Танър спря до тротоара, изключи двигателя и угаси фаровете.

— За какво?

Изпита желание да го зашлеви заради киселата му самодоволно ухилена физиономия. Но вместо това се усмихна подкупващо и го привлече към себе си.

— Всъщност не искам да говорим. — Притисна разтворените си устни към неговите и потърси езика му.

Той се изненада, но бързо се окопити. След няколко целувки с усукани езици и добре премерени движения предникът на панталоните му се изду до пръсване от ерекцията. Тя прокара ръка нагоре-надолу по него, като го масажираше.

Той пъхна ръка под пуловера й и стисна гърдата й.

— Какво те прихвана? — изохка той и разкопча сутиена отпред.

„Мимси Паркър“ — отвърна му мислено тя.

— Толкова те обичам. О, да. — Когато леко щипна зърната й, тя улови ръката му и я плъзна надолу. — Танър, тая вечер хрумна нещо страхотно. Слушай. — Тя му изложи плана докато наместваше ръката си в дънките му. — Не е ли супер?

— Да. О, господи, о, божичко! Почакай. Имам презерватив. Искаш ли да ти го…

— Не. Искам да видя. По-бързо, мила. Да. Да.

— Докосни ме, Танър. — Тя разтвори бедра и придърпа дланта му към себе си.

След няколко наситени минути на взаимно задоволяване той я остави на тротоара пред тях. Очите му още блестях трескаво, лицето му беше зачервено, преливаше от трогателна признателност и отново бе оглупял от любов.

Възвърнала увереността си, Хедър изприпка нагоре п стълбите на тяхната къща. Мимси Паркър ще й свие гаджето, ама на кукуво лято.

Когато влезе вкъщи, измислила убедителна лъжа защо Танър я е докарал до тях, тя благодари мислено на бившия осъден за идеята как да спаси връзката си.

Ел Корасон дел Диабло хвърли на пленниците си своята най-привлекателна усмивка. Очите му се стрелнаха към Кий, но след бегъл любопитен поглед отново се обърнаха към Лара. Според Кий тя не съзнаваше, че е паднала на колене.

В мига, в който му хрумна тази мисъл, Лара бавно се изправи.

— Не мога да повярвам. Емилио, какво…

— Вече не съм Емилио Санчес Перон — сряза я той и изкуствената му усмивка се стопи. — Отдавна се простих с онова наивно, идеалистично хлапе. Поне откакто избухна революцията и вие се завърнахте в Съединените щати. — Той произнесе последните думи почти озъбен. — Страна, която дълбоко презирам.

Репликата на младия мъж беше крайно неприятна на Кий, но той остана поразен от начина, по който бе изречена. Говореше свободно английски, без следа от испански акцент, макар че не използваше съкратените форми.

На останалия мърляв фон неговата спретнатост се открояваше още по-ярко. Беше гладко избръснат и безупречно чист, състояние, доста трудно за поддържане в сърцето на джунглата. Черната му коса бе така силно опъната назад, че главата му лъщеше като нова топка за боулинг. На тила му стърчеше къса плитка. Прическата подчертаваше високите му скули, изпитото, ъгловато лице, сурово и ядно стиснатите устни. Очилата му бяха с тънки позлатени рамки.

Кий си беше имал работа с мъчни клиенти от всички краища на света. Но не си спомняше от друг да са го побивали тръпки, както от Емилио Санчес. Беше дребен на ръст, но студеният, смъртоносен блясък в очите му издаваше отявлена жестокост. Очи на змия.

— Щом толкова ненавиждате Съединените щати, защо тогава работехте за съпруга ми в посолството?

— Постът там ми осигуряваше достъп до информация полезна за определени кръгове.

— С други думи, бяхте шпионин.

Той отново широко се ухили.

— Винаги съм смятал, че от двамата със съпруга ви вие сте по-интелигентна.

— Значи използвахте посолството, за да получавате сведения. Откога?