Сандра Браун - Пламъци

— А това накъде води? — попита той и посочи една врата в дъното на спалнята.

— Към паркинга. Ако някой гост желае да ползва само спалнята, заключваме вратата, която я свързва със салона.

— Хмм. Значи може да се влезе в спалнята от паркинга, без да се минава през фоайето и покрай басейна?

— Точно така — отвърна тя и едва не се ухили. Господин Кейто явно въртеше тайна любов. — Към телевизора в спалнята е включен видеокасетофон, тъй че можете да си донесете свои касетки и да ги гледате тук.

— О, съмнявам се, че ще гледаме…

Млъкна внезапно, като разбра, че се е издал. Ушите му пламнаха от смущение и той запреглъща сухо. Тя му се усмихна, за да му покаже, че може да й гласува доверие.

— Подобно на лекарите и адвокатите хората от хотелския бизнес са изключително дискретни.

— Да, мем. Е, мисля, че видях всичко необходимо. Много ви благодаря. Може ли да изляза през тази врата? — Той се запъти към изхода направо за паркинга.

— Ще я заключа след вас. Да ви направя ли резервация?

— Не за тази вечер, благодаря. Ще ви се обадя, когато, ъъъ, датата се уточни. Става ли?

— Разбира се.

Глуповатото изражение още не беше слязло от лицето му, когато си нахлупи шапката и й махна за сбогом.

Хедър заключи апартамента и се върна във фоайето. Очевидно никой не я беше търсил по време на отсъствието й, нито издирването на Северозападния плавателен път бе станало по-интересно. Не можеше да се съсредоточи от мисли по Танър. Каза й, че ще си седи вкъщи и ще учи, но дали действително е така?

Машинално набра телефонния му номер, попита баща му дали е удобно да говори с него и си отдъхна, когато Оли й заръча да изчака, докато повика Танър.

— Здрасти, аз съм. К’во правиш?

— Зубкам по история.

— И аз. Писна ми. — Тя усука кабела около пръста си. — Извинявай, че се наежих така срещу теб днес след училище.

— Няма нищо.

Хедър усети по гласа, че не му е безразлично.

— Разправяха…

— Не вярвай на всяка чута дума.

Прекалено хитро се измъкваше с тоя отговор, мина й през ума. Защо не отрече слуховете и не заяви, че Мимси Паркър изобщо не го интересува? „Ще го загубя“ — помисли си уплашено. Знаеше, че няма да го преживее.

— Танър, защо не дойдеш да ме вземеш, когато свърша в десет? Моля те, а? Искам да те видя.

— Не си ли с колата си?

Откога търсеше извинения, за да я види?

— Мога да кажа на нашите, че не пали и затова съм ти се обадила.

— Ще гледам да мина.

— Добре. — Тя погледна часовника на стената. — Ще те чакам след трийсет минути. Освен ако не решиш да дойдеш сега да ми правиш компания, докато се появи нощният администратор.

— Ще бъда при теб в десет.

Вбесена, Хедър окачи слушалката. Използва остатъка от смяната, за да се нагласи. Отражението в джобното й огледалце я изпълни с увереност. На Мимси Паркър циците й може да са напращели като пъпеши, но Хедър има най-хубавата коса, най-хубавите дрехи, най-хубавата усмивка, най-хубавите очи. Гърдите й също не са за изхвърляне. Ако са по-големи, ще увиснат, което неизбежно ще сполети Мимси след година-две.

Все едно, притежаваш ли нещо, девет десети от закона е на твоя страна. А Танър още е неин. Просто трябва да се увери, че не го е изпуснала.

Нощният дежурен, един пъпчив скапаняк, който й беше адски навит, пристигна няколко минути по-рано. Когато Танър спря с колата под навеса на парадния вход, за да не изглежда прекалено нетърпелива, тя си даде вид, че е заета и се замота на рецепцията със скапаняка. Остави го да чака цели пет минути и едва тогава излезе.

— Толкова е тъп! — възкликна ядно и се настани на седалката до него. — Честна дума! Инак е рядко добросъвестен, ама няма капка мозък в главата си. Здрасти. — Тя се надвеси над скоростите и го целуна по бузата.

— Здрасти.

Хедър се престори, че изобщо не са се сдърпвали и че Мимси Паркър не съществува. Бърбореше безспир за училището и учителите, за всякакви дреболии.

— Трябва да си купя нова дрешка за мача по случай края на учебната година. Мисля, че с мама ще ходим до Тайлър в събота на пазар. Ако не намерим нищо подходящо там, ще отскочим до Далас другата събота. Завиждам ти, че докато трае полувремето не се кахъриш какво ще облечеш за връчването на купата, нали ще си в спортния си екип.

Това беше тънък намек, че тя е избрана за кралица на абитуриентския празник и че той е извадил страхотен късмет да бъде официалният й придружител.

— Фланелката ти ще е цялата опръскана с кал, а когато си свалиш шлема, косата ти ще е мокра от пот. Толкова си съблазнителен в този вид. Само като се сетя и се възбуждам.