Сандра Браун - Пламъци

— О, по дяволите! — Въздъхна, отметна глава назад и се взря в късчето небе, което се открояваше над двете сгради, между които бяха спрели.

Щом смехът им утихна, той се обърна към Лара и докосна долната й устна. Лицето му се сгърчи съжалително, когато върхът на пръста му загреба капчица прясна кръв.

— Беше машинално. Не исках да те нараня.

— Няма нищо. — Тя облиза с език раничката си и усети не само вкуса на собствената си кръв, но и леко солената тръпка, оставена от пръста му. — Вече нямам никакво намерение да спираме търсенето.

— Вече?

— Направо е невероятно, че бюфетът е непокътнат. Или е някакво чудо, или Емилио е жив и неотдавна е бил в кабинета, за да си подреди нещата. Очилата бяха негови. Мога да се закълна. Скоро е бил там.

— Е, днес едва ли пак ще се мерне. Ако се е спотайвал наоколо, сигурно сме му изкарали ангелите.

Лара си помисли, че навярно е прав. Емилио беше най-добрият й източник на информация — ако все още е жив и ако успее да го измъкне от укритието му. Смяташе да се върне в посолството по-късно, с или без Кий и отец Джералдо, и ако трябва да не мръдне оттам цяла нощ, но да се свърже с бившия помощник на съпруга си. Кий ще я обсипе с цял поменик от възражения срещу тази тактика, затова реши да отложи разговора за по-нататък.

Междувременно обаче съществуваха и други възможности, които да опита.

— Отец Джералдо, дали смъртта на Ашли е била вписана в общинските регистри?

— Не е изключено. Преди метежа нацията правеше някакви напъни към цивилизованост. Ако архивите не са унищожени, би следвало да се пазят в кметството.

— През какви бюрократични формалности трябва да минем, за да се доберем до тях? — попита Кий.

— Нямам представа, докато не пробвам.

— Но ако се разбере какво точно търсиш, все едно да развеем байрака.

Свещеникът се замисли над възникналия проблем.

— Ще кажа, че търся сведения за някой си Порталес. Порталес, Портър. Ако смъртните актове се водят по азбучен ред, името на Ашли ще бъде в същия том.

— Том ли? Не се ли обработват с компютър? — изненада се Кий.

— Не и в Монтесангре — отвърна отец Джералдо с вдъхновена от рома усмивка.

Оказа се удивително просто. След случката в оплячкосаното посолство вече почти не вярваха на късмета си.

Не беше изминал и половин час, след като отец Джералдо ги остави в джипа, паркиран в една странична уличка на няколко пресечки от съдебната палата, и той се върна с наперена походка и щастливо ухилена физиономия.

— Бог беше милостив с нас — рече и се покатери отзад. Макар, че бе отсъствал съвсем за малко, на Лара й се стори, че се е губил цяла вечност. Опасяваше се, че архивите ще липсват и замисълът им да се сдобият с нови сведения ще се провали. Кий се преструваше, че си подремва под сламената шапка, докато всъщност зорко наблюдаваше какво става наоколо, да не би да привлекат нечие внимание.

Сиудад Сентрал беше град на постоянни размирици, но в него все още се водеше що-годе оживена търговия. Хората щъкаха насам-натам с громолящите градски автобуси, с частни автомобили, на велосипеди и пеша. Въпреки цялата привидна суматоха обаче човек не добиваше усещането за особен кипеж.

Преобладаваше настроение на настръхнала бдителност. Хората не се събираха на групички, за да побъбрят, да не би причината за скупчването им да бъде погрешно изтълкувана от патрулите, които надменно профучаваха с военните си машини по най-оживените места. Децата не се отделяха от нервните си, наплашени майки. Продавачите си претупваха работата, без да въвличат клиентите си в обстойни разговори.

Лара и Кий посрещнаха с облекчение завръщането на отец Джералдо.

— Открихте ли къде е погребана Ашли? — попита припряно Лара.

— Не, но имаше смъртен акт. Беше подписан от д-р Томас Сото Куиньонес.

— Да вървим — каза Лара на Кий и му махна да пали джипа.

— Чакай малко. Този Сото — рече той и се обърна към отец Джералдо — на чия страна е?

Лара гореше от нетърпение да продължат разследването.

— Няма значение.

— Как пък не!

— Той е лекар. Аз също. Това стои над политическите пристрастия. Той ще ми услужи като на колега.

— Кога ще пораснеш най-сетне? — сопна й се сърдито Кий. — Откъде знаеш дали не е зет на Ел Корасон или пък шпионин на Ескавес? Така или иначе, ако нахълтаме там и изтърсим нещо нередно, с нас е свършено.

— Извинете ме. — Отец Джералдо се обърна към Кий в ролята на умиротворител. — Няколко пъти съм се срещал с д-р Сото по работа. Не съм чувал да симпатизира открито на никоя партия. Доколкото ми е известно, лекува ранените и от двете страни.