Сандра Браун - Пламъци

— Там има някой — изрече само с устни той. Направи знак на Лара да се спотаи зад бюфета. Тя непреклонно поклати глава и тръгна към вратата. Той я сграбчи отзад за широката рокля и я закова на място. Вбесена, тя се извърна рязко и му метна кръвнишки поглед. Но като срещна неговите озверели очи, мигом се сви и изпълни нареждането му да приклекне в края на бюфета. Отец Джералдо коленичи до нея.

В този момент и тя долови тихо прокрадващите се стъпки зад вратата. Кий се промъкна досами нея. Беше подпрял пушката до писалището, но държеше пистолета насочен пред себе, сякаш хич не би се поколебал да го използва.

Ами ако са подплашили Емилио? Ами ако ги е чул и от страх за живота си се е скрил в друга стая? Беше почти момче, а им служеше вярно и на двамата с Рандъл. Може би знае къде се намира гробът на Ашли. Току-виж Кий с неговите разрушителни рефлекси го застреля моментално, щом се появи на вратата.

Лара затаи дъх и се ослуша. Без съмнение, стъпките се приближаваха, макар че онзи, който се прокрадваше, всячески се стараеше да не го усетят. От време на време се спираше, сякаш и той непрекъснато се ослушваше. Накрая шумът заглъхна. Освен ако не я мамеха ушите, лицето бе застанало до самия праг и изчакваше, както бяха постъпили те, преди Кий да блъсне вратата с цевта на пушката си.

Лара гледаше ужасена как той насочва пистолета натам.

На прага нещо се раздвижи.

Лара скочи и се втурна напред.

— Емилио, пази се!

Сепнат от вика й, Кий се изви рязко и я перна с длан, събаряйки я на пода. После чу шумолене край вратата, хвърли се долу, претърколи се и стреля три пъти.

Пукотевицата отекна в празната сграда и за миг Лара оглуша. Усети вкус на кръв. Замаяна и зашеметена, тя с мъка се изправи в седнало положение и погледна към вратата. На прага лежеше коза, цялата надупчена от едната страна.

— Майната му! — Кий дръпна Лара да стане и я разтърси здраво. — Какво, по дяволите, си беше наумила? — Избута я към вратата. — Давайте да се омитаме. Хайде, падре. Само след броени минути тук ще гъмжи от войска.

Излезе, залитайки, от стаята и едва не стъпи в кръвта. Кий опря ръка в гърба й и я подкара пред себе си надолу по стълбите, сетне през официалните приемни на приземния етаж. Устната й тупкаше, знаеше, че скоро ще се издуе.

Щом се озоваха до задния вход, откъдето бяха влезли, Кий я дръпна да спре. Внимателно си подаде главата навън и огледа околността. Лара стрелна с очи отец Джералдо. Силно запъхтян, той се подпираше върху рамката на вратата. Съчувствено й подаде една носна кърпа. Тя попи устната си, по нея останаха капки кръв.

Кий каза:

— Да вървим. Но си наведете главите и бъдете готови да се шмугнете някъде. По покривите може да има снайперисти.

Сграбчи я за ръката и се втурна към джипа. Качи я светкавично отпред, после изтича от другата страна и зае шофьорското място на отец Джералдо. Свещеникът като че нямаше нищо против. Без да се противи, той се покатери на задната седалка, секунди преди джипът да свърне към най-близката пряка.

Кий избягваше по-главните пресечки, караше с бясна скорост из по-малките улички, заобикаляше купчини боклуци и развалини от въоръжените стълкновения и най-неочаквано сменяше посоката, като побъркан рисуван герой от някоя видеоигра.

— Заболя ли те? — Хвърли мълниеносен поглед на Лара.

— Естествено, че ме заболя. Та ти ме удари.

— Ако не си беше мърдала задника оттам, където ти казах да стоиш, щеше да се отървеш. — Той рязко изви, за да не блъсне един младеж на велосипед. — Да скачаш и да врещиш така. Боже господи! — Тресна с юмрук по кормилото. — Беше идеална мишена за тоя, дето се намираше зад вратата. Нямах време да ти кажа по-любезно да се скатаеш. Пернах те, за да ти спася живота.

— От една коза?

— Не знаех, че е коза, нито пък ти.

— Мислех, че е Емилио.

— И да беше, какво? Да не би да се надяваше, че ще ме убие?

— Опитах се да те спра, преди ти да го направиш.

— Дотолкова мога да се владея.

— Нима?

Той спря джипа така внезапно, че тя политна напред.

— Да. А на теб би трябвало да ти е известно най-добре от всички. — Впи многозначително очи в нейните за няколко секунди.

Накрая тя отмести поглед. Кий се извърна назад.

— Е, падре, как ви се вижда денят дотук?

Отец Джералдо дръпна една манерка от устата си и я избърса с опакото на ръката.

— Срамота, че зарязахме козата. С нея можеха да се нахранят сума ти семейства.

Кий настръхна, сякаш се канеше да го удуши, но нелепата забележка на отчето се стори забавна на Лара и тя се разсмя. Отец Джералдо също прихна. Накрая Кий реши да признае зловещия хумор на момента и пусна измъчена усмивка.