Сандра Браун - Пламъци

Кий бе обиколил почти цяла Централна и Южна Америка и беше запознат с обичая да се прибавя моминското име на майката за установяване на самоличността.

— Смътно — отвърна свещеникът. Той отново си доля от рома, по пресмятанията на Кий това беше третата му чаша. — Доколкото се сещам, беше мълчалив и сериозен младеж. Слабичък такъв. С очила.

— Точно този е Емилио. Да сте го виждали или чували?

— Мислех, че е загинал при нападението на посолството.

— Името му не беше в списъците на пострадалите.

— Може да е било пропуснато.

— Давам си сметка, че не е изключено — каза Лара, — но все се надявам, че е още жив. Библиотеката на посолството го привличаше най-много. Когато не беше на работа, киснеше непрекъснато там. Знаете ли дали е била претършувана наред с другите помещения?

Отец Джералдо сви рамене.

— На бунтовниците рядко им остава време за развлекателни четива — отвърна той със закачлива усмивка. — Но не бих се учудил, ако са вилнели и в библиотеката. Не съм ходил натам, но доколкото чух, цялата сграда е била разрушена.

Лара така очевидно се обезсърчи, че сърцата на събеседниците й се свиха от жалост.

— Ами смъртният акт на Ашли? — попита Кий. — Нали все някой лекар трябва да го е подписал преди да бъде погребана?

— Съществува подобна вероятност — съгласи се отчето. — Ако не е бил унищожен, ако името на лекаря е вписано в акта и ако успеем да го открием, може и да знае къде е заровено тялото й.

Лара въздъхна.

— Изглежда безнадеждно, нали?

— Тая вечер, да. — Кий се изправи и й помогна да стане от стола. — Каталясала си. Тя къде ще спи?

— Първо искам да ида до тоалетната, моля.

— Разбира се. — Отец Джералдо посочи към тясно коридорче. — Натам.

Докато Лара беше в тоалетната, която за щастие бе снабдена с канализация, Кий и отчето изпиха по още едно питие.

— Щом са ви толкова вързани ръцете тук, защо не се върнете у дома? — попита Кий. — Едва ли биха отказали да ви преназначат, при положение че маса мисионери са били избити.

— Дал съм обет на бога — отвърна той. — Може да не върша кой знае какво, но едва ли ще съм по-полезен и другаде.

Надигна чашата с рома и жадно отпи. Отец Джералдо беше наясно, че в Щатите ще го отлъчат от Църквата и ще го въдворят в болница за алкохолици. Оставането му в раздираната от войни Монтесангре представляваше самоналожено наказание за слабостта му.

— Може да загинете, ако не се махнете.

— Прекрасно съзнавам това, господин Такет, но бих предпочел да умра като мъченик, отколкото като кръшкач.

— Аз пък предпочитам изобщо да не умирам — рече меланхолично Кий. — поне засега не.

Отчето го загледа с подновено любопитство.

— Католик ли сте, господин Такет?

Кий се изкиска при тази мисъл. В Идън Пас дори нямаше католическа черква. Няколкото католически семейства в града изминаваха по двайсетина мили, за да отидат на богослужение. Към тях се отнасяха с малко повече търпимост, отколкото към евреите и бяха гледани накриво от протестантите в родното му място, където повечето хора погрешно смятаха, че щом си американец, значи неизбежно си християнин.

— Възпитан съм като методист, но не им придирям за това. Сторили са каквото са счели за нужно. Бях истински бич божи за всеки неделен учител, който имаше нещастието да ме включи в класа си. Отстраних всичките им съмнения в съществуването на дявола. Аз съм живо доказателство, че Луцифер не е измислица и действително процъфтява. Става ли дума за добродетели, хич не ме търсете.

— Не ви вярвам. — Отчето вдигна чашата си и заговори, взрян в рома: — Не съм особено добър свещеник, но не съм забравил на какво са ме учили. Още мога да вниквам в душите на хората и да преценявам характера им, и то доста точно. Само един смел и състрадателен човек би довел госпожа Портър тук, особено като се имат предвид взаимоотношенията й с вашия брат.

Кий остави забележката без коментар и се надвеси над масата, за да може да говори шепнешком. Водата течеше в тоалетната, но не искаше Лара да го чуе.

— Щом твърдите, че умеете донякъде да предугаждате човешкия характер, смятате ли, че оня войник на пътя се хвана на тъпотиите, дето му надрънкахте?

— Водата в тоалетната спря да шуми. — Отчето пресуши чашата си.

— Не.

Отец Джералдо и Кий си размениха втренчени погледи, наситени със скрит смисъл. Лара се присъедини към тях, капнала от умора.

— Време е за лягане — рече Кий и се изправи.

Отчето ги поведе през лабиринт от коридори. Влезе в една килийка, усмихна се насърчително на Лара и посочи към прозореца.